Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • България посърна: Безкрайно тъжни новини за противоречивия Динко Вълев
  • Новини

България посърна: Безкрайно тъжни новини за противоречивия Динко Вълев

Иван Димитров Пешев септември 11, 2022
basiasnkasnla.jpg

35-годишният ловец на бежанци, върху когото се стовари 150-килограмова стрела на кран, е в много тежко състояние

Ямболският бизнесмен с улична закваска Динко Вълев може би ще остане инвалид до края на живота си след брутален инцидент, състоял се край Девня в началото на седмицата.

35-годишният ловец на бежанци пострада тежко, след като 150-килограмова стрела на кран се стовари върху него при опит да репатрира обърнала се на пътя цистерна. Динко е бил повикан по спешност в Девня, за да помогне с тежката си механизирана техника, но сам едва не загуби живота си по ужасяващ начин.

Състоянието на Динко от Ямбол се влошава, може и да не оцелее

Не изпускай тези оферти:

Очевидци на жестокия сакатлък споделят, че Динко е бил измъкнат с мъка изпод железата и е бил в критично състояние – със супен таз, потрошени прешлени и десетки тежки контузни рани. 35-годишния ловец на бежанци е бил натоварен в линейка и откаран по спешност в болницата във Варна. Там обаче лекарите безпомощно вдигнали ръце с признанието, че не са в състояние да извършат необходимите спешни операции.

Заради това близките на Динко са наели хеликоптер срещу 40 000 лв., с който в понеделник вечерта рижавия предприемач бе транспортиран до софийската болница „Пирогов“. Там Динко е бил опериран от екип, ръководен от проф. д-р Диян Енчев – светило в ортопедичната травматология. Операцията на счупените прешлени е продължила 7 часа, а в следващите седмици на ловеца на бежанци му предстоят още няколко тежки интервенции. И макар самия Динко да е оптимист, че ще се изправи на крака, лекари изразиха скептицизъм, че той ще успее да се възстанови напълно, пише „Уикенд“.

„Лечението му може да продължи и с години, като най-важното е да не се получи инфекция и да се стигне до венозни сплетения в таза със застрашаващо живота кръвотечение. Има опасност и от нараняване на уретрата и пикочния му мехур. Травмите на Динко са подобни на получените от Митьо Очите при стрелбата с мутрите на Божо Кравата в ресторант „Фор Ю“ в Слънчев бряг“, твърди лекар.

Динко Вълев проговори преди да го вкарат в операционната, положението е сериозно

По всяка вероятност Динко ще остане поне 2 месеца в „Пирогов“, а впоследствие може да продължи лечението си в специализираната клиника „Джон Хопкинс“ в Истанбул.

Лечението на Динко ще струва над 100 000 евро, но няма гарация, че той ще успее отново да се изправи на крака и да се придвижва сам без помощта на инвалидна количка и бастун.

Жестокият инцидент с Динко Вълев е втори работен сакатлък в неговата дейност от началото на годината. Тази пролет базата за вторични суровини на рижавия бизнесмен в промишлената зона на Ямбол, в района на някогашния „ДАП“, бе обхваната от огромен пожар, който бе гасен часове наред от 8 екипа огнеборци, сред които и спешно пристигнали пожарникари от Сливен и Елхово.

Заради огненото бедствие в Ямбол бяха отчетени завишени нива на амоняк и въглеродни емисии, но за щастие всичко се размина без човешки жертви и сериозно обгазени работници и огнеборци.

Тогава криминалисти коментираха, че пожарът в автоморгата на Динко Вълев се дължи на лоша трудова дисциплина и неправилно боравене с машините от страна на работниците му, почти всички от които са от ромски произход.

Динко Вълев нашумя в цяла България преди 5 г., по време на първата бежанска криза, когато сам арестува 11 сирийски емигранти, навлезли нелегално в България и публикува видео от геройството си във Фейсбук.

Впоследствие тръгнаха приказки, че ямболския „родолюбец“, всъщност, осъществява набезите си по границата с цел да ограбва нелегално проникналите бежанци.

Миналата есен Динко Вълев отново задържа голям брой мигранти край Елхово и тогава правозащитни организации поискаха той да бъде съден заради това, че заплашва с пушка бежанците. Той обаче се защити с думите, че е извършил граждански арест и че не е произвел изстрели със законното си оръжие, а само е задържал мигрантите, докато пристигнат повиканите от него гранични полицаи.

След претърпяния тежък инцидент с цистерна, Динко Вълев едва ли повече ще може да шофира сам АТВ-то си и да лови нелегално проникнали в България мигранти. Близките на 35-годишния ямболия се надяват на чудо и се молят той да не остане прикован завинаги към инвалидната количка, пише още изданието.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ето ги част от много богатите българи, които имат частни самолети и хеликоптери
Next: Феноменът Веска Ковачева от Джулюница: Ето кой ще вземе изборите! Това не е най-лошото, вижте какво ни крои Ердоган

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.