Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • България потъна в скръб! Почина легенда на българската естрада
  • Новини

България потъна в скръб! Почина легенда на българската естрада

Иван Димитров Пешев май 29, 2022
aniparmakovaestrada.jpg

Легендата на българската естрада Ани Пармакова, станала звезда през 60-те и 70-те години на миналия век, е издъхнала на 90-годишна възраст в хоспис през миналата седмица. В последните си дни тя не била на себе си, защото развила скоротечна деменция и не познавала дори роднините си, пише вестник Ретро.

Талантливата изпълнителка, която в последно време се бе скрила от света, се поболяла след загубата на своя син – известния пианист Васил Пармаков. Той си отиде без време едва на 55 преди 6 години при неясни обстоятелства. Слуховете, че сам е отнел живота си, досъсипали и бездруго разбитата от мъка Пармакова.

„Много съм болна, но не искам да обяснявам подробности. Гледам да се обличам добре, да не приличам на бабичка“, каза в последното си интервю Ани, която трудно удържаше на всички диагнози, които я застигнаха. Единственият ѝ смисъл бе нейният внук от сина ѝ Васил, който до последно не я оставил и я навестявал, за да не бъде толкова самотна.
Родената през 1931 г. в Казанлък естрадна звезда израства в духовната среда на читалище „Искра“ и Чудомир, с когото се познават лично. Първите ѝ изяви са в местната самодейност, в оперети с Видин Даскалов. После пее оперети в Бургаския театър. От края на 50-те години, омъжена за музиканта Петър Пармаков, поддържа свои оркестри и изпълнява забавна музика в цялата страна. Работила е предимно в системата на „Балкантурист“, също и в чужбина. Има издадени записи на плочи и в чужбина.

Колеги я помнят с ведрия ѝ, кротък и добронамерен характер. „Купуваше и подаряваше дрехи, храна, вещи, без да трепери, че пенсийката може да не стигне. Обичаше всичките си колеги, за никого не е казала лоша дума. Не се занимаваше с интриги и сплетни. Само ѝ беше неприятно, че я бъркат с Ани Павлова, изпълнителката на „Нашата мила родна страна“, казват за нея познати. Заради дублирането на моминските им имена често двете певици бяха бъркани.
Нейната адашка отдавна едва оцелява без пукната стотинка след имотна измама. Първо чистеше входове, за да оцелява, а сега се реди на опашки с клошари и бездомници за купичка с безплатен обяд.

На погребението на Пармакова се появили едва 13 души, за да я изпратят в последния ѝ път. Единствените колеги били Мими Николова и Димитър Йосифов, с които навремето заедно започнали кариерите си.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Това е просто ад! Укpaинка в челен сблъсък с българското здравеопазване
Next: 3-дневна диета с картофи и кисело мляко = минус 5кг

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.