Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • България потъна в сълзи! Почина голям българин
  • Новини

България потъна в сълзи! Почина голям българин

Иван Димитров Пешев февруари 27, 2023
sgaskdkasodaskdasl.png

Булфото

Тъжна вест съобщиха от Българската армия.

Ето какво пишат на страницата си от Съвместното командване на силите:

С дълбоко прискърбие съобщаваме, че днес ни напусна завинаги бригаден генерал от запаса Васил Лазаров

(02.05.1963 – 26.02.2023 г.).

40 години, той отдаде младост, сили, знания и енергия за развитието и утвърждаването на Военновъздушните сили и Българската армия.

От името на ръководството и личния състав на Съвместното командване на силите поднасяме най-искрени съболезнования на семейството и близките му.

Траурната церемония ще се състои на 28 февруари 2023 г./вторник/ от 12.00 часа на Централните гробища в гр. Пловдив.

Поклон пред светлата му памет!!!

***********

Генерал Васил Лазаров е роден на 2 май 1963 г. в град Омуртаг.

През 1987 г. завършва Висшето народно военновъздушно училище в Долна Митрополия. От май същата година е младши пилот в деветнадесети изтребителен авиополк в Граф Игнатиево. Там последователно заема длъжностите старши пилот, заместник-командир на звено, командир на звено, началник-щаб и командир на ескадрила.

През 1997 г. завършва Училището за ескадрилни офицер в САЩ, а през 2001 г. Военната академия в София.

От 2001 до 2003 г. е началник на служба на служба „АИО“ във военно формирование 26 440. След това е началник на отделение „Летателна подготовка“ и заместник-командир по летателната подготовка в Командване „Тактическа авиация“.

От 2005 до 2007 г. е началник на отдел „Тренировки“ в Компонентното командване на ВВС на НАТО, Рамщайн, Германия. След това е началник на военно формирование 26 440 – Военно ръководство на въздушното движение. През 2010 г. завършва Военновъздушния колеж в САЩ.

Между 2010 и 2012 г. е командир на ВВУБ „Г. Бенковски“. Между 2012 и 2015 г. е заместник-национален военен представител в Съюзното командване по операциите в Монс, Белгия. В периода октомври 2015 г. – май 2018 г. е командир на База за командване, управление и наблюдение.

От 2018 г. до 2021 г. бригаден генерал Лазаров е съветник на президента и върховен главнокомандващ на въоръжените сили по военната сигурност.

Последната длъжност, която заема в Българската армия е заместник-командир на Съвместното командване на силите за периода от 1 септември 2021 г. до 1 януари 2023 година.

Материалът България потъна в сълзи! Почина голям българин е публикуван за пръв път на Новини.

Continue Reading

Previous: Айлин Фейзулова, носител на Златен Хипократ: След стажове в Италия, Испания, Полша и Русия избирам да лекувам тук
Next: Ден за прошка: Сашо Диков сдобри Рачков и Веско Маринов

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.