Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • България се гордее с Атанас, Александър, Михаил, Денис
  • Новини

България се гордее с Атанас, Александър, Михаил, Денис

Иван Димитров Пешев август 16, 2023
gdfgdfgwerwe.png

Повод за гордост! България направи най-доброто си представяне на Международната олимпиада по география. Тази година олимпиадата се проведе присъствено – в Бандунг, Индонезия от 7 до 13 август.

Днес младите момчета, които взеха участие в олимпиадата в Бандунг, кацнаха на родна земя и бяха посрещнати с аплодисменти. На летището в София ги очакваха техните родители и близки приятели, видя GlasNews.bg.

Българският национален отбор е в състав: Михаил Паскалев (МГ “Д-р Петър Берон”, Варна), Атанас Иванов (НПМГ), Денис Урумов (91. НЕГ, София) и Александър Илиев (СМГ). Техни ръководители са доц. д-р Димитър Желев (преподавател в Геолого-географски факултет на СУ “Св. Климент Охридски”, учител по география в Izzi Science for Kids и съосновател на Географ БГ) и Даниел Христов (учител по география в НПМГ).

Денис и Михаил грабнаха златни медали, а Атанас и Александър – сребърни.

За Александър това бе първото му участие на Международната олимпиада по география. Другите ученици са вече медалисти от предни издания – Михаил печели сребро миналата година, Атанас е бронзов медалист от 2021 г., Денис пък също завоюва сребро през 2022 г.

Сашка Сугарева – майка на Атанас Иванов, сподели пред наш репортер, че е горда от представянето на младежите. Развълнуваната майка не пропусна да отправи благодарности към отдадените учители и хората, които са се включили в подготовката и са подкрепили олимпийците ни. Тя уточни, че през 2022 г. нейният син и Даниел Димитров – ученик в МГ “Д-р Петър Берон” във Варна, са участвали като отбор на Международна OLGENAS олимпиада по география, която се е провела онлайн в Джокякарта, Индонезия. Тогава младежите са завоювали златен медал.

На 19-ото издание на Международната олимпиада по география (iGeo) родните гимназисти премериха знания с над 200 участници от над 40 държави. В рамките на олимпиадата младежите преминаха през тест, работа на терен и мултимедиен изпит.

“Огромна е радостта ни в момента, а зад този успех се крие дълъг и труден път на отдаденост, старание и сърцатост. Принос за този успех наред с талантливите ни деца имат много хора и институции”, споделя основният ръководител доц. д-р Димитър Желев.

Атанас, Александър, Михаил, Денис – България се гордее с Вас! Поздравления за труда, усилията и вдъхновението! Екипът на GlasNews.bg Ви пожелава още много успехи, безброй усмивки и сбъднати мечти!

През последните години участието на България на Международната олимпиада по география става все по успешно. За последните три издания родните национали са спечелили 11 отличия – 3 златен, 5 сребърни и 3 бронзови медала.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Изненада! Известен българин издал на Лондон тримата нашенци, арестувани за шпионаж
Next: Да потвърждавам, новината за Орлин О. Павлов отговаря на истината. Казвам Ви: Взел съм решение, правя го

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.