Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • България се гордее с Атанас, Александър, Михаил, Денис
  • Новини

България се гордее с Атанас, Александър, Михаил, Денис

Иван Димитров Пешев август 16, 2023
gdfgdfgwerwe.png

Повод за гордост! България направи най-доброто си представяне на Международната олимпиада по география. Тази година олимпиадата се проведе присъствено – в Бандунг, Индонезия от 7 до 13 август.

Днес младите момчета, които взеха участие в олимпиадата в Бандунг, кацнаха на родна земя и бяха посрещнати с аплодисменти. На летището в София ги очакваха техните родители и близки приятели, видя GlasNews.bg.

Българският национален отбор е в състав: Михаил Паскалев (МГ “Д-р Петър Берон”, Варна), Атанас Иванов (НПМГ), Денис Урумов (91. НЕГ, София) и Александър Илиев (СМГ). Техни ръководители са доц. д-р Димитър Желев (преподавател в Геолого-географски факултет на СУ “Св. Климент Охридски”, учител по география в Izzi Science for Kids и съосновател на Географ БГ) и Даниел Христов (учител по география в НПМГ).

Денис и Михаил грабнаха златни медали, а Атанас и Александър – сребърни.

За Александър това бе първото му участие на Международната олимпиада по география. Другите ученици са вече медалисти от предни издания – Михаил печели сребро миналата година, Атанас е бронзов медалист от 2021 г., Денис пък също завоюва сребро през 2022 г.

Сашка Сугарева – майка на Атанас Иванов, сподели пред наш репортер, че е горда от представянето на младежите. Развълнуваната майка не пропусна да отправи благодарности към отдадените учители и хората, които са се включили в подготовката и са подкрепили олимпийците ни. Тя уточни, че през 2022 г. нейният син и Даниел Димитров – ученик в МГ “Д-р Петър Берон” във Варна, са участвали като отбор на Международна OLGENAS олимпиада по география, която се е провела онлайн в Джокякарта, Индонезия. Тогава младежите са завоювали златен медал.

На 19-ото издание на Международната олимпиада по география (iGeo) родните гимназисти премериха знания с над 200 участници от над 40 държави. В рамките на олимпиадата младежите преминаха през тест, работа на терен и мултимедиен изпит.

“Огромна е радостта ни в момента, а зад този успех се крие дълъг и труден път на отдаденост, старание и сърцатост. Принос за този успех наред с талантливите ни деца имат много хора и институции”, споделя основният ръководител доц. д-р Димитър Желев.

Атанас, Александър, Михаил, Денис – България се гордее с Вас! Поздравления за труда, усилията и вдъхновението! Екипът на GlasNews.bg Ви пожелава още много успехи, безброй усмивки и сбъднати мечти!

През последните години участието на България на Международната олимпиада по география става все по успешно. За последните три издания родните национали са спечелили 11 отличия – 3 златен, 5 сребърни и 3 бронзови медала.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Изненада! Известен българин издал на Лондон тримата нашенци, арестувани за шпионаж
Next: Да потвърждавам, новината за Орлин О. Павлов отговаря на истината. Казвам Ви: Взел съм решение, правя го

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.