Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • България скърби за героите от Бургас. Те до последен дъх изпълняваха дълга си към пагона
  • Новини

България скърби за героите от Бургас. Те до последен дъх изпълняваха дълга си към пагона

Иван Димитров Пешев август 26, 2022
bulgagasksurbib.jpg

В 13 часа днес в Гробищния парк Бургас изпраща двамата смели полицаи, които загинаха, изпълнявайки служебния си дълг.

Младши инспектор – старши полицай в група „Охрана на обществения ред“ в сектор „Охранителна полиция“ в Първо РУ-Бургас Йордан Илиев, заедно с колегата си старши полицай Атанас Градев бяха пометени от автобус, пълен с бежанци.

Около 05:30 ч. те се включват в преследването на превозното средство, за да помогнат на колегите си. В района на кръговото кръстовище Трапезица правят опит да пресекат пътя му, но автобусът буквално връхлита патрулния автомобил. Бежанците са били 47 човека, между тях има и малки деца. Няма тежко пострадали сред тях.

Двамата бяха изключителни полицаи и искаха да израснат в системата на МВР. След два месеца Йордан Илиев е щял да премине на по-висока длъжност в отдел „Криминална полиция“ заради доказани качества, само за последните три месеца е награждаван три пъти за проявен героизъм. Тази нощ той изобщо не е трябвало да бъде на работа, поел е извънредно дежурство в друго отделение, в което не са достигали патрулните полицаи.

Не изпускай тези оферти:

Двамата полицаи ще бъдат запомнени с професионализма и безкомпромисността си. Йордан Илиев и Атанас Градев поставяха кариерата си над всичко.

Дълбок поклон пред паметта на двама мъже на честта и пагона!

Общо петима са задържани за катастрофата на автобус с мигранти и полицейска кола в Бургас, при която тази сутрин загинаха двама млади полицаи. Това стана ясно от съобщение от пресцентъра на МВР.

Двама от арестуваните са български граждани, а останалите са сирийци.

Единият от чужденците е хванат веднага след инцидента, а другите двама – в хода на специализирана полицейска операция на територията на Стара Загора и Първомай.

МВР разпространи и снимки на загиналите полицейски служители от сектор „Охранителна полиция“ в Първо РУ в Бургас – Йордан Радостинов Илиев, 31-годишен, старши полицай със 7 години стаж, и Атанас Панайотов Градев, 43-годишен, командир на отделение, с 18 години стаж в МВР.

Рано тази сутрин двамата полицаи загинаха при опит да спрат автобус, пълен с мигранти, на кръговото кръстовище „Трапезица“ в Бургас.

Полицейският патрул направил опит да препречи пътя на шофьора на автобуса, който губи контрол при опит да вземе завоя наляво на кръговото кръстовище и помита както полицейската кола, така и два павилиона.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ще ви се скъса сърцето, прочитайки това за командир Атанас Градев, който беше убит от каналджиите в Бургас
Next: Българската полиция няма да прости за своите братя, война! В момента в страната се случва нещо колосално

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.