Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • България скърби за героите от Бургас. Те до последен дъх изпълняваха дълга си към пагона
  • Новини

България скърби за героите от Бургас. Те до последен дъх изпълняваха дълга си към пагона

Иван Димитров Пешев август 26, 2022
bulgagasksurbib.jpg

В 13 часа днес в Гробищния парк Бургас изпраща двамата смели полицаи, които загинаха, изпълнявайки служебния си дълг.

Младши инспектор – старши полицай в група „Охрана на обществения ред“ в сектор „Охранителна полиция“ в Първо РУ-Бургас Йордан Илиев, заедно с колегата си старши полицай Атанас Градев бяха пометени от автобус, пълен с бежанци.

Около 05:30 ч. те се включват в преследването на превозното средство, за да помогнат на колегите си. В района на кръговото кръстовище Трапезица правят опит да пресекат пътя му, но автобусът буквално връхлита патрулния автомобил. Бежанците са били 47 човека, между тях има и малки деца. Няма тежко пострадали сред тях.

Двамата бяха изключителни полицаи и искаха да израснат в системата на МВР. След два месеца Йордан Илиев е щял да премине на по-висока длъжност в отдел „Криминална полиция“ заради доказани качества, само за последните три месеца е награждаван три пъти за проявен героизъм. Тази нощ той изобщо не е трябвало да бъде на работа, поел е извънредно дежурство в друго отделение, в което не са достигали патрулните полицаи.

Не изпускай тези оферти:

Двамата полицаи ще бъдат запомнени с професионализма и безкомпромисността си. Йордан Илиев и Атанас Градев поставяха кариерата си над всичко.

Дълбок поклон пред паметта на двама мъже на честта и пагона!

Общо петима са задържани за катастрофата на автобус с мигранти и полицейска кола в Бургас, при която тази сутрин загинаха двама млади полицаи. Това стана ясно от съобщение от пресцентъра на МВР.

Двама от арестуваните са български граждани, а останалите са сирийци.

Единият от чужденците е хванат веднага след инцидента, а другите двама – в хода на специализирана полицейска операция на територията на Стара Загора и Първомай.

МВР разпространи и снимки на загиналите полицейски служители от сектор „Охранителна полиция“ в Първо РУ в Бургас – Йордан Радостинов Илиев, 31-годишен, старши полицай със 7 години стаж, и Атанас Панайотов Градев, 43-годишен, командир на отделение, с 18 години стаж в МВР.

Рано тази сутрин двамата полицаи загинаха при опит да спрат автобус, пълен с мигранти, на кръговото кръстовище „Трапезица“ в Бургас.

Полицейският патрул направил опит да препречи пътя на шофьора на автобуса, който губи контрол при опит да вземе завоя наляво на кръговото кръстовище и помита както полицейската кола, така и два павилиона.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ще ви се скъса сърцето, прочитайки това за командир Атанас Градев, който беше убит от каналджиите в Бургас
Next: Българската полиция няма да прости за своите братя, война! В момента в страната се случва нещо колосално

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.