Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • България скърби: Милен, Ваня и Сашо Атанасови са загинали, цяло семейство си отиде
  • Новини

България скърби: Милен, Ваня и Сашо Атанасови са загинали, цяло семейство си отиде

Иван Димитров Пешев март 13, 2023
gasmymasidaskdaosdks.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Кадър ФБ

Преди малко стана ясно кои са трима от загиналите при зверската катастрофа вчера следобяд на пътя Пловдив-Пазарджик.

Общо 5 са жертвите.

Трима от тях са семейство майка, баща и син.

Това са Милен Атанасов, Ваня Атанасова и Сашо Атанасов.

Мрежата прелива от жалейки за уважаваното семейство.

„Загубата за мен е огромна… 3 човешки живота… 3-ма близки, 3-ма любими! Светъл път! Почивайте в мир!“, съобщи в социалната мрежа Фейсбук Милена Атанасова. Тя е дъщеря на загиналите.

Секретарят на клуб „Традиция“ в Пловдив Милен Атанасов.

44-годишният Атанасов е шофирал „Форд Фокус“ в посока Пловдив, когато е станал фаталният сблъсък на разклона за Мало Конаре.

 

Описват Милен като много сърцат и енергичен човек. Не е бил семеен. Занимавал се с дребен бизнес. Редовно участвал в благотворителни акции.

Според 24 часа другият шофьор е Стоян Терзиев, който също е загинал на място.

Семейството ще бъде погребано в сряда от 13.00 часа на гробищата на „Рогошко шосе“.

От ОДМВР-Пазарджик търсят съдействието на гражданите за тежката катастрофа на пътя Пазарджик-Пловдив, след разклона за село Мало Конаре, при която загинаха петима, а други двама са настанени за лечение в МБАЛ-Пазарджик.

На мястото са извършени всички необходими първоначални действия по разследването под надзора на прокурор от Окръжната прокуратура в Пазарджик.

С цел извършване на всеобхватно разследване и изясняване на причините за възникването на инцидента е необходимо съдействието на гражданите.

Призоваваме пътуващите на пътя Пазарджик-Пловдив на 12.03.2023 г. /неделя/ в интервала между 15:50 и 16:10 часа в отсечката между Пазарджик и село Говедаре, които са станали свидетели на тежкия инцидент, да се свържат със служителите на реда. Телефони за контакт: 034 434 323, 034 434 400 или 034 434 447.

От полицията предварително благодарят за отзивчивостта и съдействието.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Чудо! Откриха момиченце, отвлечено през 2018 г.
Next: Абитуриенти с вълнуваща покана към класната си за бала, но тя ги попари

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.