Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • България спря: Слави с треперещ глас сам съобщи тъжната новина за здравето си, болката е огромна
  • Новини

България спря: Слави с треперещ глас сам съобщи тъжната новина за здравето си, болката е огромна

Иван Димитров Пешев октомври 21, 2022
slasviasiviasvisa.jpg

Лидерът на ИТН и шоумен Слави Трифонов повдигна завесата около здравословното си състояние, което е повод за слухове и обсъждане от много време насам. Това той направи в новата си рубриката „Нещо лично“ по телевизия 7/8, която стартира, след като партията му не успя да влезе в новия 48-и парламент.

Поводът за това необичайно лично интервю били спекулациите в жълтите медии и постоянните питания към екипа на Трифонов колко е болен той и верно ли е, че след всяко интервю го чакат лекари и го наливат със системи 6 часа.

С видимо огромно нежелание Слави призна, че „адски ме боли кръста, тъй като си счупих крака преди повече от 10 години“.

„Смених си ставата. Беше ми закована с 4 пирона, д-р Тихчев ме оперира, но вследствие на това кракът ми окъся с 3 сантиметра“, заяви Трифонов и добави: „Въпреки добрата операция болката остана и продължавам да ходя с патерица. Това е положението“.

Не изпускай тези оферти:

Трифонов сподели, че има чувството, че някои хора ще се радват, ако умре. „Аз съм умирал хиляди пъти според жълтите вестници и сайтове. Имам чувството, че изпитват удоволствие и ако пукна, ще се радват… До такава степен има някаква неприязън у някои хора към мене, че ще е готино ако пукна. Което е малко странно, нали…

Аз не мисля, че чак пък толкова съм им направил, че съм опростачил нацията, че съм направил едно или друго, което тях до такава степен ги е засегнало, че най-добре да пукна… Да не забравяме, че бившият министър-председател каза, че съм мафиот.

А мафиотите се оправят с тия, които ги дразнят, по един много специален начин“, завърши с иронична усмивка тази част от интервюто Слави Трифонов.

Още политика:

В Българския парламент в момента се въртят политически игри, които не просто демонстрират криза на доверието между партиите, но и управленска немощ, която ще носи бъдеща нестабилност в страната. Провалът с избора на шеф на парламента е много лош знак, смята преподавателят по конституционно право проф. Пламен Киров.

“Всичко може да се очаква от днешното заседание. От „Продължаваме промяната“ снощи не дадоха крачка назад, само оттеглиха кандидатурата си. Може да очакваме още две кандидатури. “Демократична България” и “Български възход” все още не излъчили кандидат”, заяви Киров пред бТВ.

Той подчерта, че председателят е първи срещу равни, а функциите са му такива, че той трябва да е политически неутрален.

Вчера първото заседание на новия 48-ми парламент започна с прецедент, защото партиите не можаха да изберат председател на Народното събрание. На балотаж народните представители не успяха да решат кой да е първият сред равни – Росен Желязков от ГЕРБ или Никола Минчев от „Продължаваме промяната“. В търсене на решение снощи от „Демократична България“ предложиха да има ротационно председателство.

От ГЕРБ казаха, че са съгласни. По-късно обаче „Продължаваме промяната“ оттеглиха кандидатурата си. Така днес ще бъде направен нов опит за избор.

Киров каза, че може да се очаква да бъдат вкарани и други похвати с играта на кворум. “Нашата парламентарна практика и парламентарният правилник имат странно разбиране за това кой присъства и кой отсъства в залата. На следващо място този среден бутон на пултовете за гласуване “въздържал се”. От какво се въздържат”, попита той.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Цял Пловдив ръкопляска на младо момче заради постъпката му
Next: Журналистката Йовка Йовчева води битка с рака

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.