Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • България спря: Слави с треперещ глас сам съобщи тъжната новина за здравето си, болката е огромна
  • Новини

България спря: Слави с треперещ глас сам съобщи тъжната новина за здравето си, болката е огромна

Иван Димитров Пешев октомври 21, 2022
slasviasiviasvisa.jpg

Лидерът на ИТН и шоумен Слави Трифонов повдигна завесата около здравословното си състояние, което е повод за слухове и обсъждане от много време насам. Това той направи в новата си рубриката „Нещо лично“ по телевизия 7/8, която стартира, след като партията му не успя да влезе в новия 48-и парламент.

Поводът за това необичайно лично интервю били спекулациите в жълтите медии и постоянните питания към екипа на Трифонов колко е болен той и верно ли е, че след всяко интервю го чакат лекари и го наливат със системи 6 часа.

С видимо огромно нежелание Слави призна, че „адски ме боли кръста, тъй като си счупих крака преди повече от 10 години“.

„Смених си ставата. Беше ми закована с 4 пирона, д-р Тихчев ме оперира, но вследствие на това кракът ми окъся с 3 сантиметра“, заяви Трифонов и добави: „Въпреки добрата операция болката остана и продължавам да ходя с патерица. Това е положението“.

Не изпускай тези оферти:

Трифонов сподели, че има чувството, че някои хора ще се радват, ако умре. „Аз съм умирал хиляди пъти според жълтите вестници и сайтове. Имам чувството, че изпитват удоволствие и ако пукна, ще се радват… До такава степен има някаква неприязън у някои хора към мене, че ще е готино ако пукна. Което е малко странно, нали…

Аз не мисля, че чак пък толкова съм им направил, че съм опростачил нацията, че съм направил едно или друго, което тях до такава степен ги е засегнало, че най-добре да пукна… Да не забравяме, че бившият министър-председател каза, че съм мафиот.

А мафиотите се оправят с тия, които ги дразнят, по един много специален начин“, завърши с иронична усмивка тази част от интервюто Слави Трифонов.

Още политика:

В Българския парламент в момента се въртят политически игри, които не просто демонстрират криза на доверието между партиите, но и управленска немощ, която ще носи бъдеща нестабилност в страната. Провалът с избора на шеф на парламента е много лош знак, смята преподавателят по конституционно право проф. Пламен Киров.

“Всичко може да се очаква от днешното заседание. От „Продължаваме промяната“ снощи не дадоха крачка назад, само оттеглиха кандидатурата си. Може да очакваме още две кандидатури. “Демократична България” и “Български възход” все още не излъчили кандидат”, заяви Киров пред бТВ.

Той подчерта, че председателят е първи срещу равни, а функциите са му такива, че той трябва да е политически неутрален.

Вчера първото заседание на новия 48-ми парламент започна с прецедент, защото партиите не можаха да изберат председател на Народното събрание. На балотаж народните представители не успяха да решат кой да е първият сред равни – Росен Желязков от ГЕРБ или Никола Минчев от „Продължаваме промяната“. В търсене на решение снощи от „Демократична България“ предложиха да има ротационно председателство.

От ГЕРБ казаха, че са съгласни. По-късно обаче „Продължаваме промяната“ оттеглиха кандидатурата си. Така днес ще бъде направен нов опит за избор.

Киров каза, че може да се очаква да бъдат вкарани и други похвати с играта на кворум. “Нашата парламентарна практика и парламентарният правилник имат странно разбиране за това кой присъства и кой отсъства в залата. На следващо място този среден бутон на пултовете за гласуване “въздържал се”. От какво се въздържат”, попита той.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Цял Пловдив ръкопляска на младо момче заради постъпката му
Next: Журналистката Йовка Йовчева води битка с рака

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.