Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • България трябва да знае истината 68-годишният Любомир Лазаров, който тази вечер отвори въпрос за 100 000 лева, затова ще я кажа
  • Новини

България трябва да знае истината 68-годишният Любомир Лазаров, който тази вечер отвори въпрос за 100 000 лева, затова ще я кажа

Иван Димитров Пешев април 8, 2023
dasdkaskyiasykasoyi.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Бившият зам.-главен редактор столичен вестник не успя да спечели голямата награда, но си тръгва с рекордната сума от 50 хил. лева.

На коя държава е знамето, което е различно от двете си страни – това е въпросът за 100 хил. лева в „Стани богат“. Отвори го журналистът Любомир Лазаров преди минути и така стана първият участник постигнал това в играта, откакто тя се излъчва по „БТВ“.

Любомир Лазаров показа на цяла България своите знания и впечатли всички зрители със скромността си.

Това се случва за първи път и на водещия Михаил Билалов.

Предложените отговори бяха Непал, Буркина Фасо, Парагвай и Либерия.

Правилният отговор е, че това е парагвайското знаме, което е с вертикални цветове червено, бяло, червено. От едната страна на бялото поле е гербът на държавата, а от другата – държавен печат. Затова е различно, съобщи 24 часа.

Не знам, каза обаче Лазаров, виждайки въпроса и спря играта си дотук, без да посочи възможен отговор. Така си тръгва с рекордната сума от 50 хил. лева, спечелена при 14-ия въпрос. Той също изобщо не беше лесен: На коя дума завършват трите части на „Божествена комедия“ на Данте – „Ад“, „Чистилище“ и „Рай“?

Да маркирам ли първо, или да обяснявам, каза Лазаров при появата на въпроса и силно изненада Билалов. Маркирай, поиска водещият.

Думата е „звезди“, отговори Лазаров. И за да докаже правотата си, изрецитира последния стих в „Ад“: „И пак видяхме светлите звезди“. Продължи с края на „Рай“: „Любов, която движи слънцето и другите звезди“. След което се обърна към Билалов: „Чистилище“ ще го оставя на тебе ти да го кажеш“. Верният отговор светна в зелено, водещият написа чек за 50 000 лв. на Лазаров и така отвори пътя му към последния 15-и въпрос.

68-годишният Любомир Лазаров, бивш зам. главен редактор на в. „168 часа“, работил след това като главен редактор на интернет страницата на „Радио България“, стана едва третият участник в умната игра, който стига до въпроса за 100 хил. лева в цялата й 22-годишна история у нас.

Той започна участието си вчера, но гонгът прекъсна играта след 13-ия въпрос, на който Лазаров също даде верен отговор. Във вчерашния ден той използва и всичките си жокери.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Помогнете! На автогара възрастна жена мръзне за насъщния
Next: Младоженци от Рибново взеха акъла на световните медии с обичаите на сватбата си

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.