Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • България трябва да знае истината 68-годишният Любомир Лазаров, който тази вечер отвори въпрос за 100 000 лева, затова ще я кажа
  • Новини

България трябва да знае истината 68-годишният Любомир Лазаров, който тази вечер отвори въпрос за 100 000 лева, затова ще я кажа

Иван Димитров Пешев април 8, 2023
dasdkaskyiasykasoyi.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Бившият зам.-главен редактор столичен вестник не успя да спечели голямата награда, но си тръгва с рекордната сума от 50 хил. лева.

На коя държава е знамето, което е различно от двете си страни – това е въпросът за 100 хил. лева в „Стани богат“. Отвори го журналистът Любомир Лазаров преди минути и така стана първият участник постигнал това в играта, откакто тя се излъчва по „БТВ“.

Любомир Лазаров показа на цяла България своите знания и впечатли всички зрители със скромността си.

Това се случва за първи път и на водещия Михаил Билалов.

Предложените отговори бяха Непал, Буркина Фасо, Парагвай и Либерия.

Правилният отговор е, че това е парагвайското знаме, което е с вертикални цветове червено, бяло, червено. От едната страна на бялото поле е гербът на държавата, а от другата – държавен печат. Затова е различно, съобщи 24 часа.

Не знам, каза обаче Лазаров, виждайки въпроса и спря играта си дотук, без да посочи възможен отговор. Така си тръгва с рекордната сума от 50 хил. лева, спечелена при 14-ия въпрос. Той също изобщо не беше лесен: На коя дума завършват трите части на „Божествена комедия“ на Данте – „Ад“, „Чистилище“ и „Рай“?

Да маркирам ли първо, или да обяснявам, каза Лазаров при появата на въпроса и силно изненада Билалов. Маркирай, поиска водещият.

Думата е „звезди“, отговори Лазаров. И за да докаже правотата си, изрецитира последния стих в „Ад“: „И пак видяхме светлите звезди“. Продължи с края на „Рай“: „Любов, която движи слънцето и другите звезди“. След което се обърна към Билалов: „Чистилище“ ще го оставя на тебе ти да го кажеш“. Верният отговор светна в зелено, водещият написа чек за 50 000 лв. на Лазаров и така отвори пътя му към последния 15-и въпрос.

68-годишният Любомир Лазаров, бивш зам. главен редактор на в. „168 часа“, работил след това като главен редактор на интернет страницата на „Радио България“, стана едва третият участник в умната игра, който стига до въпроса за 100 хил. лева в цялата й 22-годишна история у нас.

Той започна участието си вчера, но гонгът прекъсна играта след 13-ия въпрос, на който Лазаров също даде верен отговор. Във вчерашния ден той използва и всичките си жокери.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Помогнете! На автогара възрастна жена мръзне за насъщния
Next: Младоженци от Рибново взеха акъла на световните медии с обичаите на сватбата си

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.