Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • България чака дълго за тази игра в Стани Богат Билалов е на крака за Васко Гюров
  • Новини

България чака дълго за тази игра в Стани Богат Билалов е на крака за Васко Гюров

Иван Димитров Пешев септември 20, 2023
fdhsfgdhfghrthtr.png

Уникални драми разтърсиха „Стани Богат“ тази вечер.

Участник си тръгна с 20 000 лева, но пропусна да вземе 10 повече.

Друг пък бе на път да приключи участието си с 2000 лева, но след подсказване на водещия, взе хилядарка отгоре и ще има шанс да забогатее с още.

 

Първи своята игра продължи от вчера Васил Гюров. Той участва благотворително с идеята да помогне за реновирането на създадения преди 90 години Студентски дом в София.

Певецът, който вчера малко се изложи, тъй като не си спомни, че Ивет Горанова е станала олимпийска шампионка, днес показа богата култура и знания в различни житейски сфери.

 

Той заключи втора сигурна сума на 5000 лева и отговори правилно на въпроса:

Кой гръцки остров е известен с финия си мрамор, от който са изработени статуите на Венера Милоска и Нике от Самотраки?

Възможностите бяха Лесбос, Парос, Крит и Миконос, а Васко позна, че верният отговор е Парос.

Следващият въпрос за 10 000 лева беше: Кой от самолетите не е бомбардировач?

 

 

Опциите бяха Юнкерс 87, Месершмит 262, Дъглас Донтлес и Чесна 172, и след кратък размисъл китаристът заложи на Чесна 172.

За 20 000 лева Михаил Билалов попита играча:

Музиката на кой композитор използва Стенли Кубрик за началните и финални кадри във филма „2001: Космическа Одисея“?

С евентуални отговори Рихард Вагнер, Рихард Щраус, Йохан Себастиан Бах и Пьотр Илич Чайковски.

 

Васко използва третия си жокер и след като неговият син Александър Гюров позна, че е Рихард Щраус, татко му се довери и остана в телевизионната игра по бТВ.

Последва въпрос за 30 000 лева:

Към кой университет през 1664 г. е създадена академичната длъжност Лукасов професор по математика?

С опции Оксфорд, Кеймбридж, Харвард и Принстън.

Васил изключи автоматично последните две възможности.

А после се замисли за Оксфорд и Кеймбридж, но призна, че не знае кой от тях е верният отговор.

„Оставайки два от отговорите, много ме тегли да опитам рисково да стигна по-нагоре.

И сега седя пред тая дилема.

Имам чувството, че досаждам на зрителите и на публиката с тези си двоумения и такива вълнения, а и няма жокери“, разсъждава Васко.

Той се зачуди дали да хвърли ези и тура, дали да играе или не.

След като претърси джоба си и разбра, че няма стотинки, Васко се надяваше на помощ от водещия.

Билалов обаче повдигна рамене и каза, че всичките му монети са с едната страна.

Тогава Васил си помисли дали не използва малките букви на две от децата си –

А на Александър и В – на Вяра.

Но и този вариант не му се стори удачен и той взе решение да спре.

„С 20 хиляди лева все пак мога да направя повече за Студентски дом, отколкото с 5 хиляди.

Нямам моралното право да продължа и се извинявам на публиката“, аргументира се Васил.

 

Вече извън играта той посочи Кеймбридж и това се оказа верния отговор.

Певецът обаче не съжаляваше, че е изпуснал 30 хиляди лева, а неговата дъщеря не скри, че малко се разплакала от гордост.

 

„Горда съм с теб, тате, знам, че можеш“, заяви Вяра.

 

 

 

Втори в стола на богатството се настани бившият главен инспектор по прходи в НАП и кандидат майстор по шахмат Тодор Боянов от Асеновград.

 

Той бе придружен от съпругата си Таня, на която е личен шофьор, баджанака Асен, който обяви за негов жокер, и балдъзата Албена.

 

На първия труден въпрос за 1000 лева

– Какви са първите имена на дизайнерите с фамилии Долче и Габана?

Тодор правилно отговори, че става въпрос за Доменико и Стефано, изключвайки другите три възможности – Ромина и Ал Бано, Енрике и Хулио и София и Джина.

 

Последва въпрос за 1500 лева:

Чия скулптура краси прочутия Карлов мост в Прага, Чехия?

Като възможни опции бяха Цар Симеон Велики, Св. Св. Кирил и Методий, Свети Иван Рилски и Свети Климент Охридски.

 

Тодор искаше веднага да заложи на Св.Св. Кирил и Методий.

За всеки случай привика Асен в ролята на жокер Помощ от приятел от публиката.

 

Когато и той го убеди, че е прав, Боянов маркира този отговор и позна.

За негова радост далеч по-лесна се оказа следващата му задача, тъй като бе свързана с неговото хоби.

Въпросът за 2000 лева беше:

Световен шампион в кой спорт стана през април 2023-та година Дин Лижън?

С възможности Снукър, Тенис, Шахмат и Спортно катерене.

Тодор не само посочи шахмат, но и обясни на Билалов как се е развила битката за световната корона и как Лижън е успял да надделее срещу руснака Ян Непомняшчий след допълнителни партии.

 

За 3000 лева и при заключена втора сигурна сума играчът трябваше да отговори на:

Коя група не е участвала във фестивала „Златният Орфей“?

Опции Supermax, Boney M., 2 Unlimited и Ace of Base.

Тодор поиска жокер на 50 на 50, който му остави Boney M и Ace of Base, но и това не му се стори достатъчно.

 

Така остана последния жокер – Обади се на приятел, но за съжалание племенникът му Янко Бобев не успя да помогне на чичо си.

Преценил, че няма какво да губи, тъй като има сигурни 2000 лева, Боянов посочи Boney M.

 

И бе на път да загуби, ако не беше важното уточнение на Билалов:

„Не са участвали, нали още веднъж видя, коя група не е участвала.

Да ги четем правилно тези въпроси, г-н Боянов“.

 

„О, обърках се. Направих грешка“, призна Тодор Боянов.

След като разбра от Билалов, че отговорът не е маркиран, се коригира с Ace of Base и приключи вечерта с 3000 лева.

В сряда Тодор ще може да увеличи тази сума, макар и да не разполага с повече жокери.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Дъщерята на Мира Добрева с извънредна вест за майка си
Next: Динко Вълев се закани заради обира и убийството в София: Ако трябва 100-200 хил. лв. ще дам, за да

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
  • На тридесет и четири години съм и току-що бях преживяла най-голямата болка в живота си – спонтанен аборт. Тишината в болничната стая беше по-оглушителна от всеки шум. Белите стени сякаш се свиваха около мен
  • Искам само съпругът ми и сестра ми да са с мен по време на раждането.
  • Станах в 4 сутринта, за да направя закуска за трудолюбивия си съпруг. Поне така си мислех. Че е трудолюбив. Че е мой. Че изобщо го познавам. В онази предутринна тишина, когато светът все още спеше своя дълбок
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.