Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Българи влязоха в гръцка бакалия в Серес и се изумиха от евтинията на храните
  • Новини

Българи влязоха в гръцка бакалия в Серес и се изумиха от евтинията на храните

Иван Димитров Пешев ноември 7, 2022
grsucaskckascoas.jpg

С една минимална заплата в България можем да напълним пазарската количка 12 пъти, в Гърция можем да си купим същите стоки 22 пъти.

В борбата с растящите цени и инфлацията съседна Гърция въведе т.нар. „потребителска кошница за супермаркетите“, която включва 50 основни хранителни продукта.

След споразумение между гръцкото правителство и големите супермаркети в страната, тези основни стоки трябва да останат на достъпни за хората цени и да не поскъпват в следващите месеци.

Направихме сравнение. Купихме 10 основни храни, които пазаруваме всяка седмица, у нас и в Гърция, съобщиха от БНТ.

Не изпускай тези оферти:

Сметката показва, че с една минимална заплата в България можем да напълним пазарската количка 12 пъти, в Гърция можем да си купим същите стоки 22 пъти.

Отиваме на пазар в град Серес, в северната част на Гърция. Сравняваме цените в два от големите супермаркета.

И тук има значително поскъпване на основните хранителни стоки. “Абсолютно всичко стана по-скъпо, хляба се увеличи над 1 евро, сиренето, месото поскъпна доста, млякото. Напоследък всичко се качи с 40 – 50 цента, абсолютно всички хранителни продукти”, казва Хриса.

В пазарската количка слагаме 10 основни продукта. Купуваме хляб за 1 евро, сирене за 10,50. Киселото мляко струва 75 цента, яйцата са колкото и у нас – 20 цента, или 40 стотинки за брой. Пилешкото месо е по-евтино – 4 евро и 19 цента. За всички продукти от списъка плащаме 32 евро и 47 цента.

На входа на всеки търговски обект в Гърция са посочени цените и марките на по-евтините стоки. Във всеки магазин цените са различни и клиентите могат да сравняват къде им е по-изгодно да пазаруват.

„Помага, но и не помага гръцкото правителство с тази „потребителска кошница“. Всичко е поскъпнало, няма нищо евтино в хранителните продукти и на хората им е много трудно”, разказва Хриса.

Отиваме на пазар и в България, за да сравним.

В Русе пазаруваме в квартален хранителен магазин. Собственикът казва, че го снабдява с най-евтините продукти, защото скъпите няма кой да ги купи. Въпреки по-ниските цени, за хляб, кисело мляко, килограм сирене, 10 яйца, бутилка олио, пакет ориз, килограм ябълки и картофи оставяме 32 лева и 35 стотинки.

“Хората негодуват, постоянно недоволстват, че се променят цените, мърморят. Изпитват големи затруднения. Давам на вересия на мои познати само”, каза съдържателката Вяра Иванова.

В магазина рядко се търси прясно месо, затова и не се предлага. За свинско и пилешко се отправяме към един от големите супермаркети, който в обедните часове е препълнен с хора, защото могат да се намерят продукти на промоция.

Между вноса на свинско и пилешко месо от Румъния и Испания, намираме и българско. Килограм свинска плешка без кост струва 11,86, а килограм пилешки пържоли са 12,70 лева. Общо за десетте продукта в кошницата похарчихме 57 лева и 60 стотинки.

Повечето потребители признават, че първо гледат цената, после се замислят за качеството на продуктите. Семейство Петрови още не могат да проумеят за какво са похарчили 50 лева.

„Прах за пране, сапунче, дребни неща и сме оставили 50 лева и 200 лева сме оставили за лекарства, и горивото 300 лева днес от едната пенсия заминава и живеем на село, каквото изкараме от градинката, плаче ми се чак, не ми се говори”, споделя Иванка Петрова.

Накрая сравняваме. В Гърция, за нашия списък с продукти платихме 5 лева и 70 стотинки повече отколкото в България. Но още – у нас минималната заплата е 710 лева, докато в южната ни съседка минималното възнаграждение е 713 евро.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Каква ще бъде 2023 г. за различните зодии-Очаква се Водолеите да имат изключително наситена и динамична година
Next: Не пенсионерка, а пенсионирана дама: 10 удобни визии за пролетта от 60-годишен моден блогър от Германия

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.