Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Българи окупираха Одрин навръх 3-ти март, но никога не правете това при пазаруването
  • Новини

Българи окупираха Одрин навръх 3-ти март, но никога не правете това при пазаруването

Иван Димитров Пешев март 4, 2024
sdfvdfkbfkgbkfgbkgf.png

Десетки хиляди българи избраха да пътуват тези дни към Турция за трите почивни дни. Отново по граничните пунктове се извиха километрични опашки от автомобили и автобуси.По традиция нашенците посещават Одрин предимно през уикенда заради ниските цени и богатият избор на най-различни стоки. Тази седмица обаче Турция стана още по-достъпна, защото разменният курс на еврото за първи път подмина 34 TRY, а левът за първи път е над 17,30 TRY.

Според обменният курс на БНБ, днес левче се разменя за 17,32 TRY, а 100 лири вече са 5,77 лв.

 

По данни на туроператори в града всички възможни места за настаняване в Одрин и района по празника са резервирани още от преди седмица.

В последните години туристите от България не остават само в Одрин, а продължават разходката си и към близките провинции Лозенград, Чорлу и Текирдагъ, където също могат да бъдат намерени по-евтини стоки спрямо България.

 

Цените са осезаемо по-ниски спрямо българските, за което допринася не само сривът на турската лира, но и вече изградените през годините добри отношения между турските търговци и българските купувачи, както и отличната местна кухня, историческите места и любезността на местните ресторантьори.

По традиция посолството на България, което се намира на централния булевард в Одрин, в чест на националният празник 3 март е осветено в цветовете на националния ни трикольор.

С хубавото време в Одрин през уикенда българите отново пристигнаха в в града, този път нашенците проявиха голям интерес не само към пазарите, но и към кестените.

 

Варените и печени деликатеси, които се консумират масово през зимните месеци в Турция, се превърнаха в храна, към която българите проявиха голям интерес тези дни, уточнява „Марица“.

Те пазаруваха изгодно опаковки с варени кестени, 500 грама от които се продават за 300 турски лири, което прави 17,25 лева.

Продавачите на кестени отбелязват, че икономическото положение на местните жители е очевидно и най-вече се купуват малки пакетчета кестени, които струват 70 лири за 100 грама.

Търговците споделиха пред агенция Демирьорен(DHA), че са едновременно изненадани и щастливи от силния интерес на българите. Те заявиха, че се надяват след местните избори в страната, които ще се проведат на 31 март, управниците в Анкара да се погрижат икономиката да се подобри възможно най-скоро, така че и местните хора да могат лесно да купуват кестени.

Ето и цени на варени кестени в турски лири и български лева. Предлагат се за продажба 100 грама за 70 лири – 4 лева, 200 грама за 140 лири – 8.20 лева, 250 грама за 150 лири – 8.70 лева, 300 грама за 200 лири – 12 лева и 500 грама за 300 лири -18 лева.

Опитни купувачи съветват българите никога да не плащат в евро в Турция, защото обменният курс на места може да е с близо 10% над официалния. Затова още преди да заминете в чужбина обменете левовете или евро в турски лири и плащайте само с тях.

 

Добре е да знаете, че ако плащате с карта, в някои малки магазинчета или сергии на пазара могат да ви удържат комисионна. Защото има някои търговци в Турция, в които имат две цени – за плащане кеш и за електронно плащане.

Винаги е по-евтино в кеш. Разбира се, това ви дава повече възможности и в пазаренето.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Урок по история: Мит или реалност е Троянският кон
Next: Хоро от Българска сватба разпали социалните мрежи и ни накара да се гордеем

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.