Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Българи окупираха Одрин навръх 3-ти март, но никога не правете това при пазаруването
  • Новини

Българи окупираха Одрин навръх 3-ти март, но никога не правете това при пазаруването

Иван Димитров Пешев март 4, 2024
sdfvdfkbfkgbkfgbkgf.png

Десетки хиляди българи избраха да пътуват тези дни към Турция за трите почивни дни. Отново по граничните пунктове се извиха километрични опашки от автомобили и автобуси.По традиция нашенците посещават Одрин предимно през уикенда заради ниските цени и богатият избор на най-различни стоки. Тази седмица обаче Турция стана още по-достъпна, защото разменният курс на еврото за първи път подмина 34 TRY, а левът за първи път е над 17,30 TRY.

Според обменният курс на БНБ, днес левче се разменя за 17,32 TRY, а 100 лири вече са 5,77 лв.

 

По данни на туроператори в града всички възможни места за настаняване в Одрин и района по празника са резервирани още от преди седмица.

В последните години туристите от България не остават само в Одрин, а продължават разходката си и към близките провинции Лозенград, Чорлу и Текирдагъ, където също могат да бъдат намерени по-евтини стоки спрямо България.

 

Цените са осезаемо по-ниски спрямо българските, за което допринася не само сривът на турската лира, но и вече изградените през годините добри отношения между турските търговци и българските купувачи, както и отличната местна кухня, историческите места и любезността на местните ресторантьори.

По традиция посолството на България, което се намира на централния булевард в Одрин, в чест на националният празник 3 март е осветено в цветовете на националния ни трикольор.

С хубавото време в Одрин през уикенда българите отново пристигнаха в в града, този път нашенците проявиха голям интерес не само към пазарите, но и към кестените.

 

Варените и печени деликатеси, които се консумират масово през зимните месеци в Турция, се превърнаха в храна, към която българите проявиха голям интерес тези дни, уточнява „Марица“.

Те пазаруваха изгодно опаковки с варени кестени, 500 грама от които се продават за 300 турски лири, което прави 17,25 лева.

Продавачите на кестени отбелязват, че икономическото положение на местните жители е очевидно и най-вече се купуват малки пакетчета кестени, които струват 70 лири за 100 грама.

Търговците споделиха пред агенция Демирьорен(DHA), че са едновременно изненадани и щастливи от силния интерес на българите. Те заявиха, че се надяват след местните избори в страната, които ще се проведат на 31 март, управниците в Анкара да се погрижат икономиката да се подобри възможно най-скоро, така че и местните хора да могат лесно да купуват кестени.

Ето и цени на варени кестени в турски лири и български лева. Предлагат се за продажба 100 грама за 70 лири – 4 лева, 200 грама за 140 лири – 8.20 лева, 250 грама за 150 лири – 8.70 лева, 300 грама за 200 лири – 12 лева и 500 грама за 300 лири -18 лева.

Опитни купувачи съветват българите никога да не плащат в евро в Турция, защото обменният курс на места може да е с близо 10% над официалния. Затова още преди да заминете в чужбина обменете левовете или евро в турски лири и плащайте само с тях.

 

Добре е да знаете, че ако плащате с карта, в някои малки магазинчета или сергии на пазара могат да ви удържат комисионна. Защото има някои търговци в Турция, в които имат две цени – за плащане кеш и за електронно плащане.

Винаги е по-евтино в кеш. Разбира се, това ви дава повече възможности и в пазаренето.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Урок по история: Мит или реалност е Троянският кон
Next: Хоро от Българска сватба разпали социалните мрежи и ни накара да се гордеем

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.