Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Българи от чужбина започват бизнес у нас, с който за час изкарват повече от гурбетчийската си заплата
  • Новини

Българи от чужбина започват бизнес у нас, с който за час изкарват повече от гурбетчийската си заплата

Иван Димитров Пешев април 6, 2022
bannaknaknka.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Напоследък гурбетчии, които работят в Европа, масово се завръщат по родните си
села, за да берат гъби и билки, които им носят двойна, а понякога и тройна заплата
на това, което са свикнали да печелят навън. Трюфелите са едни от най-скъпите
и търсени гъби, среща се най-вече в Еленския балкан. От 20 вида гъби около 7 се
изкупуват, като цената в началото на сезона е около 60-70 лева за килограм, а
приз есента достигат рекордните 250 лв. за килограм. Трюфелът е най-качествен,
когато варира от 25 грама нагоре и не е прояден от червеи. Той се изнася за Франция
и Италия, където е най-търсен като вид. Черният трюфел е най-популярен, среща
се и кафяв, а белият е голяма рядкост, но цената му е най-скъпа, което го прави
особено търсен.

ГЪБАРИТЕ, КОИТО СА ОПИТНИ И ЗНАЯТ КЪДЕ ДА НАМИРАТ ГЪБИТЕ УСПЯВАТ САМО ЗА 30 МИНУТИ
ДА СИ НАБАВЯТ ЦЯЛА МЕСЕЧНА ЗАПЛАТА.

Затова всички се молят да вали дъжд по-често. В Златаришко гъбите се продават
в изкупвателните пунктове. Само че там те се делят на категории и саътветно заплащането
не винаги е страведливо. Затова някои гъбари запазват гъбите от най-ниската категория
и ги продават на пазара във Велико Търново. Например там кило непочистени и наядени
от червеи манатрки струваше 12 лева. Освен с бране на гъби, хората успяват да
припечелят някой лев и от бране на билки. Само че там количествата трябва да са
значително по-големи, защото изкупните цени на билките са по-ниски. На ден от
билки трудно се докарват повече от десет лева.

Полезните свойства на гъбите са отдавна известни

Едно от най-ценните им качества е, че те стимулират имунната система. Някои учени
пък твърдят, че гъбите могат да помогнат за понижаване на холестерола, за борба
с рака и даже против СПИН. Така например изследователи от калифорнийския град
Дуарте са установили, че предпазват от появата на карценом в гърдата. А проведени
опити с мишки са регистрирали, че при тези от тях, хранени с екстракт от гъби,
растежът на туморите на гърдата е намалял с 58 %. Известният д-р Чен също твърди,
че консумирането на 100 г гъби дневно спомага за предотвратяване развитието на
кошмарния рак.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Войната се разгаря! Горанов с мълниеносна реакция, обвини Кирил Петков
Next: Какво ще стане, ако извадите ключа от контакта по време на движение?

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.