Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Българи се връщат от чужбина, заради бизнес, с който за час изкарват повече от гурбетчийската си заплата
  • Новини

Българи се връщат от чужбина, заради бизнес, с който за час изкарват повече от гурбетчийската си заплата

Иван Димитров Пешев ноември 12, 2022
baisbasnbansba.jpg

Напоследък гурбетчии, които работят в Европа, масово се завръщат по родните си села, за да берат гъби и билки, които им носят двойна, а понякога и тройна заплата на това, което са свикнали да печелят навън.

Трюфелите са едни от най-скъпите и търсени гъби, среща се най-вече в Еленския балкан.

От 20 вида гъби около 7 се изкупуват, като цената в началото на сезона е около 60-70 лева за килограм, а приз есента достигат рекордните 250 лв. за килограм. Трюфелът е най-качествен, когато варира от 25 грама нагоре и не е прояден от червеи. Той се изнася за Франция и Италия, където е най-търсен като вид.

Черният трюфел е най-популярен, среща се и кафяв, а белият е голяма рядкост, но цената му е най-скъпа, което го прави особено търсен.

Не изпускай тези оферти:

ГЪБАРИТЕ, КОИТО СА ОПИТНИ И ЗНАЯТ КЪДЕ ДА НАМИРАТ ГЪБИТЕ УСПЯВАТ САМО ЗА 30 МИНУТИ ДА СИ НАБАВЯТ ЦЯЛА МЕСЕЧНА ЗАПЛАТА.

Затова всички се молят да вали дъжд по-често. В Златаришко гъбите се продават в изкупвателните пунктове. Само че там те се делят на категории и саътветно заплащането не винаги е страведливо. Затова някои гъбари запазват гъбите от най-ниската категория и ги продават на пазара във Велико Търново.

Например там кило непочистени и наядени от червеи манатрки струваше 12 лева.

Освен с бране на гъби, хората успяват да припечелят някой лев и от бране на билки. Само че там количествата трябва да са значително по-големи, защото изкупните цени на билките са по-ниски. На ден от билки трудно се докарват повече от десет лева.

Полезните свойства на гъбите са отдавна известни

Едно от най-ценните им качества е, че те стимулират имунната система. Някои учени пък твърдят, че гъбите могат да помогнат за понижаване на холестерола, за борба с рака и даже против СПИН.

Така например изследователи от калифорнийския град Дуарте са установили, че предпазват от появата на карценом в гърдата.

А проведени опити с мишки са регистрирали, че при тези от тях, хранени с екстракт от гъби, растежът на туморите на гърдата е намалял с 58 %.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Почивай в мир, Анди. Беше едва на 22, не успя да се пребори
Next: Зимата дойде и пак ни изненада! Сняг вали на много места в България

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.