Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Българи се връщат от чужбина, заради бизнес, с който за час изкарват повече от гурбетчийската си заплата
  • Новини

Българи се връщат от чужбина, заради бизнес, с който за час изкарват повече от гурбетчийската си заплата

Иван Димитров Пешев ноември 12, 2022
baisbasnbansba.jpg

Напоследък гурбетчии, които работят в Европа, масово се завръщат по родните си села, за да берат гъби и билки, които им носят двойна, а понякога и тройна заплата на това, което са свикнали да печелят навън.

Трюфелите са едни от най-скъпите и търсени гъби, среща се най-вече в Еленския балкан.

От 20 вида гъби около 7 се изкупуват, като цената в началото на сезона е около 60-70 лева за килограм, а приз есента достигат рекордните 250 лв. за килограм. Трюфелът е най-качествен, когато варира от 25 грама нагоре и не е прояден от червеи. Той се изнася за Франция и Италия, където е най-търсен като вид.

Черният трюфел е най-популярен, среща се и кафяв, а белият е голяма рядкост, но цената му е най-скъпа, което го прави особено търсен.

Не изпускай тези оферти:

ГЪБАРИТЕ, КОИТО СА ОПИТНИ И ЗНАЯТ КЪДЕ ДА НАМИРАТ ГЪБИТЕ УСПЯВАТ САМО ЗА 30 МИНУТИ ДА СИ НАБАВЯТ ЦЯЛА МЕСЕЧНА ЗАПЛАТА.

Затова всички се молят да вали дъжд по-често. В Златаришко гъбите се продават в изкупвателните пунктове. Само че там те се делят на категории и саътветно заплащането не винаги е страведливо. Затова някои гъбари запазват гъбите от най-ниската категория и ги продават на пазара във Велико Търново.

Например там кило непочистени и наядени от червеи манатрки струваше 12 лева.

Освен с бране на гъби, хората успяват да припечелят някой лев и от бране на билки. Само че там количествата трябва да са значително по-големи, защото изкупните цени на билките са по-ниски. На ден от билки трудно се докарват повече от десет лева.

Полезните свойства на гъбите са отдавна известни

Едно от най-ценните им качества е, че те стимулират имунната система. Някои учени пък твърдят, че гъбите могат да помогнат за понижаване на холестерола, за борба с рака и даже против СПИН.

Така например изследователи от калифорнийския град Дуарте са установили, че предпазват от появата на карценом в гърдата.

А проведени опити с мишки са регистрирали, че при тези от тях, хранени с екстракт от гъби, растежът на туморите на гърдата е намалял с 58 %.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Почивай в мир, Анди. Беше едва на 22, не успя да се пребори
Next: Зимата дойде и пак ни изненада! Сняг вали на много места в България

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.