Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Българка, избрала да стане прислужница в Италия! Чуйте ме, Българи! Никога не купувайте
  • Новини

Българка, избрала да стане прислужница в Италия! Чуйте ме, Българи! Никога не купувайте

Иван Димитров Пешев февруари 3, 2023
shasbbasbasas.png

Трогателната изповед на една българка, избрала да напусне страната в търсене на по-добър живот в Италия.

Освен че разказва за нелеката си съдба, тя дава и безценни съвети за сънародниците ни, решили да поемат по нейния път. Вижте какво каза:

„Еднопосочен билет… тази посока преди година избрах и аз. Отведе ме в Италия. Много слънчева и приветлива страна, но тук никой не те посреща с хамон и вино, както у нас с хляб и сол. Дипломите, мили приятели, си оставете вкъщи.

Е, аз си ги взех, но единственото, за което ми служат сега, е да си припомням, че някога имах други планове… съвсем други. Тукашните търсят друго – здрав гръб, силни ръце и пъргави крака. А на вас ви трябват здрави нерви и желязна психика. Ако се подготвите за авантюрата, може и да успеете.

Не изпускай тези оферти:

Аз имах два избора, (дневна прислужница) и (денонощна прислужница).

Ние, българките, обаче сме внимателни и любезни, но не и сервилни. Имаме друг манталитет, различен от този на робинята Изаура.

Затова ни боли. Затова е трудно. Ще ви се наложи да свикнете да сте обект на постоянно наблюдение. Ще ви тестват за крадла, ще ви изучават как се движите, как се обличате, как плачете.

Тук никой не го е грижа за културното, образователното и интелектуално ви ниво. От вас се очаква да сте просто „тежък случай“.

А знаете ли какво щастие е, когато стиснете първата си заплата?!

Тя е двойно повече от българската, но и трудът, нервите и унижението са в пъти повече. Затова си помислете дали цената си струва. За мен вече е късно, имам твърде много тук, но платих скъпо.

Сега като се замисля, се чудя: нима животът ми наистина струва колкото един нов телевизор или хладилник?

Един последен съвет от мен – ако си купувате билет за чужбина, то нека да е двупосочен. Защото народът го е казал най-добре:
„Всяка жаба да си знае гьола“. Боже, как ми липсва този „гьол!”

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Конкуренция ли е? Смут в bTV заради постъпка на Натали с Андреа Банда
Next: Напръскайте с това във Вашия дом и там няма да има комари, хлебарки и мухи само след 2 часа!

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.