Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Българка, избрала да стане прислужница в Испания! Чуйте ме, Българи! Никога не купувайте
  • Новини

Българка, избрала да стане прислужница в Испания! Чуйте ме, Българи! Никога не купувайте

Иван Димитров Пешев декември 16, 2023
dgjffgkmgfjkhgkjhgjhg.png

Трогателната изповед на една българка, избрала да напусне страната в търсене на по-добър живот в Испания.

Освен че разказва за нелеката си съдба, тя дава и безценни съвети за сънародниците ни, решили да поемат по нейния път. Вижте какво каза:

„Еднопосочен билет… тази посока преди година избрах и аз. Отведе ме в Испания. Много слънчева и приветлива страна, но тук никой не те посреща с хамон и вино, както у нас с хляб и сол. Дипломите, мили приятели, си оставете вкъщи.

Е, аз си ги взех, но единственото, за което ми служат сега, е да си припомням, че някога имах други планове… съвсем други. Тукашните сеньори търсят друго – здрав гръб, силни ръце и пъргави крака. А на вас ви трябват здрави нерви и желязна психика. Ако се подготвите за авантюрата, може и да успеете.

Аз имах два избора, externa (дневна прислужница) и interna (денонощна прислужница).

Ние, българките, обаче сме внимателни и любезни, но не и сервилни. Имаме друг манталитет, различен от този на робинята Изаура. Затова ни боли. Затова е трудно. Ще ви се наложи да свикнете да сте обект на постоянно наблюдение. Ще ви тестват за крадла, ще ви изучават как се движите, как се обличате, как плачете.

Тук никой не го е грижа за културното, образователното и интелектуално ви ниво. От вас се очаква да сте просто „тежък случай“.

А знаете ли какво щастие е, когато стиснете първата си заплата?! Тя е двойно повече от българската, но и трудът, нервите и унижението са в пъти повече.

Затова си помислете дали цената си струва. За мен вече е късно, имам твърде много тук, но платих скъпо. Сега като се замисля, се чудя: нима животът ми наистина струва колкото един нов телевизор или хладилник?
Един последен съвет от мен – ако си купувате билет за чужбина, то нека да е двупосочен. Защото народът го е казал най-добре:
„Всяка жаба да си знае гьола“. Боже, как ми липсва този „гьол!”

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Голяма трагедия! Млада жена загина току-що в зверска катастрофа край Ямбол
Next: Васил Терзиев обяви какво ще има на мястото на Паметника на Съветската армия

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.