Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Българка изостави мегабизнес в България, за да стане кралица на имотите в Тайланд
  • Новини

Българка изостави мегабизнес в България, за да стане кралица на имотите в Тайланд

Иван Димитров Пешев юли 18, 2023
bgwetgfgfgrr.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Българка с агенция за недвижими имоти в Тайланд на остров Пукет. Нейното име е Бориславаа Бочева. Тя членува и в клуб на крупни тайландски инвеститори и предприемачи. Не се е замисляла къде е ключът към успеха ѝ, но признава, че е общителна, жизнерадостна, оптимистично настроена и това много ѝ помага в контактите.

„Хората казват, че ги зареждам с позитивна енергия, че им е добре около мен, че ги вдъхновявам, давам им една сигурност и ги „дърпам“ напред“, споделя Борислава пред BG Voice.

Родена е във Варна, расте като ученолюбиво дете и отличничка. Когато е на седем години, попада във Велинград, където майка ѝ се омъжва за втори път. „Този град по-късно се оказа много важен за развитието ми“, казва тя. Завършва във Варна математическата гимназия и специалност „Маркетинг и мениджмънт“ в Икономическия университет. Има и две следдипломни квалификации по специалността във Виена.

И до днес е много благодарна на втория си баща, Ангел Римпев, който става нейна опора и основна фигура в живота ѝ. Директор е на мебелно предприятие във Велинград – най-голямото в България.

Още по комунистическо време, през 1984 г., Ангел се запознава с Ингвар Кампрад – вече покойния основател и собственик на верига магазини за домашно обзавеждане, и стават много близки приятели. След промените Кампрад казва на Римпев да се отдели, да започне собствен бизнес. Той прави малка мебелна фабрика в Костандово до Велинград, която се разраства много. Произвежда мебели почти изцяло за износ, в нея работят 300 човека.

„Аз току-що завършила, а баща ми звъни във Виена и ми казва: „Слушай, прибирай се тук, защото продават по приватизация предприятието „Булгарплод“ във Велинград. Смятам да ти го купя като бизнес, да се развиваш самостоятелно“. А аз бях на 24 години, какво разбирам от „Бургарплод“, спомня си Боби.

Баща ѝ изтегля заем, който връща с продукция, и младата Борислава изведнъж се сдобива с десетина магазина и четири склада за плодове и зеленчуци. Съгласно изискванията по приватизацията, тя инвестира в голям хладилник за замразяване на плодове, но няма суровини. Кандидатства по програмата „САПАРД“ и засажда 100 дка с малини, които стигат по-късно до 400 дка.

Борислава е от първите и основни доставчици на верига супермаркети на различни екзотични плодове като рамботани, мангустини. В бизнеса се включва и съпругът ѝ Валери Бочев и около осем години се занимават с това. Борислава продължава да строи складове, защото има доста свободни земи. Днес тя притежава 15 промишлени склада, които отдава под наем.

„Когато се прехвърлихме на Пукет, продадохме бизнеса с малините, защото, макар и изключително доходен, беше много тежък. През 2008 г. имахме 300 човека работници, бяхме достатъчно успешни, за да не емигрираме, но бизнес средата стана неуслужлива, недружелюбна, тежка. Казахме си, че животът не е само пари, той е в удоволствието да го живееш“, споделя Боби.

След една почивка на Пукет през 2010 г. вземат решение да се преместят там. Разпродават бизнесите, които са им трудни за управление от дистанция, и оставят складовете, които отдават под наем. Дъщеря им Валерия е на четири години и половина.

„Всички ме питат защо точно Пукет сме избрали. Тук има едно усещане за свобода, което витае във въздуха, в пространството, в енергията… Трудно е за обяснение, особено на хора, които не са идвали тук да го усетят. Но тук просто се диша свободно. Има една лекота в общуването с хората, в бизнеса, във всичко. Нещата стават, не казвам лесно, но свободно“, разказва Борислава.

Днес Валери има фирма за коли под наем, а Борислава – агенция за недвижими имоти, с три офиса на Пукет и 12 агенти от различни националности, покриващи почти всички езици на острова, на който живеят хора от 60 националности. Занимават се изцяло с продажби на скъпи луксозни обекти, в които все повече инвестират местни предприемачи.

На Пукет, като туристическа дестинация и място за постоянно живеене, бизнесът с недвижими имоти е много динамичен и бързо развиващ се. „Работата ми е изтощаваща, но и много удовлетворяваща. Спечелих доверието на големите инвеститори и търсят мен за продажбите на имотите, които строят, защото съм вече утвърдено име“, казва Борислава.

За работата си тя няколко пъти е награждавана от „The Luxury Network“ – наградите на международния клуб за производители на луксозни стоки, в раздела за луксозни недвижими имоти.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Търсят се 200 000 работници, висшето не е задължително, а заплатата голяма
Next: Ако вие или някой около вас получи инфаркт – имате точно 10 секунди да го спасите- Вижте как

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
  • На тридесет и четири години съм и току-що бях преживяла най-голямата болка в живота си – спонтанен аборт. Тишината в болничната стая беше по-оглушителна от всеки шум. Белите стени сякаш се свиваха около мен
  • Искам само съпругът ми и сестра ми да са с мен по време на раждането.
  • Станах в 4 сутринта, за да направя закуска за трудолюбивия си съпруг. Поне така си мислех. Че е трудолюбив. Че е мой. Че изобщо го познавам. В онази предутринна тишина, когато светът все още спеше своя дълбок
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.