Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Българка опроверга всички за скъпотията по нашето море: Напук на пропагандата
  • Новини

Българка опроверга всички за скъпотията по нашето море: Напук на пропагандата

Иван Димитров Пешев август 2, 2022
ceniriaidavad.jpg

Напук на пропагандата, която се води срещу цените на Черноморието ни от сорта на цаца за 15 лв. и шопска салата за 18 лв., за което така и никой не показа реално такива менюта. Така българка започва публикацията си онлайн. Ето какво още пише жената:

„Показвам ви малко РЕАЛНИ цени от Равда. Снимката е от 30.07.2022. Сами преценете на кой да вярвате„.

 

На показаното меню се виждат съвсем народни цени, като например кебапче или кюфте за по 1,80 лв. бройката, цацата e 3,20 лв. за 100 грама, което е по-спорно като цена.

Вижте какво е мнението на хората, които коментират:

„ГОЛЯМА пица „Маргарита“ за 11 лв. в Равда. Снимката е от вчера. Цените са завишени и то доста, а грамажът е по-малък от предни години. Идваме тук всяка година (от поне 4-5 г.), е мога да си представя малката как ще е“;

 

„За всички, на които в ресторанта е скъпо, на мен също, ето защо бях в студио с кухненски бокс, готвихме си, цените в Лидъл са едни и същи, ходихме 2 пъти на кръчма и 2 пъти на бар. Ако искаш да ти е по-евтино и в по-голямо количество, и да почиваш бюджетно, ще си сготвиш, така като и като съм ходила и в Гърция също съм готвила, защото и там не мога да си позволя 3 пъти на ден на кръчма да ям. Та всеки може да си намери вариант по джоба, ако иска“;

„Това е закусвалнява на Братя Сърбови. Хайде разходете се по истинските заведения и публикувайте пак“;

 

„Балами няма, кой ще се нахрани със 100 грама“;

„На Златна рибка в заведението на плажа преди 3 дни – 2 порции цаца и 2 картофи със сирене бяха 42.50 лв.“,

„На Несебър купувах калмарите за 4 лв. 100гр. И да, имаше в много ресторанти шопска салата по 15 лв., овчарска – 20. Кюфтета по 4 лв. броят, голяма мента със спрайт 12 лв., 3в1 3лв. И още, и още, и още“;

„Дали осъзнаваш какво е “търговски трик“. А като седна казаха ли ти, че порциите са по 300г, а цените са за 100″.

Снимките на цялото меню можете да видите в галерията ни.

 

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: УДАРНО: Гъбари печелят по 25 бона на месец от трюфели
Next: Почина известният хирург д-р Александър Станишев

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.