Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Българка сравни цените на основни продукти у нас и в Гърция и смълча всички
  • Новини

Българка сравни цените на основни продукти у нас и в Гърция и смълча всички

Иван Димитров Пешев септември 8, 2023
grqersgdgdfgfd.png

„Ужасяващо е да ядем най-скъпата храна в Европа“. Това коментира пловдивчанка, след съпоставка между цените в търговската мрежа на средиземноморския остров Лефкада и тези в България.

Елена Иванова е пазарувала в обикновен хипермаркет, където цените на основни хранителни продукти, все пак се движат и спрямо курортната дейност в района.

 

Пазарската кошница там обаче излиза по-евтино от тази в някой квартален магазин в Пловдив. При тази основна разлика, че минималната работна заплата в България е 780лв. на месец, докато в Гърция тя е 910€, съобщава TrafficNews.bg.

На острова се продава литър олио за 1,69 € промоционална цена, при редовна 1,89€. Половин килограм ориз се продава за 0,99€, при редовна 1,99€. Пакет от 500г. стар фасул може да се закупи за 1,05€ на промоция, или 2,10€ редовна. Захарта струва 1,20€ на килограм.

Другояче стоят нещата в България, видно от седмичния бюлетин на Държавната комисия по стоковите борси и тържища. Спрямо него цената на въпросните продукти е съответно – олио – 2,44лв.; ориз – 3,30лв.; стар фасул – 3,99 лв.; захар – 2,94лв..

Правителственият информационен портал за цените, събрани чрез реално посещение във вериги магазини в страна и областтите ѝ, дава обаче различна информация. На база данни от него откриваме, че цените в Пловдив са при повечето продукти по-високи от средното за страната. Същото се отнася и за споменатите есенциални стоки. Към момента данни за цените в други страни в Европейския съюз в портала не са налични.

 

Сравняваме цените и на още няколко основни хранителни стоки от пазарската кошница.

250гр. масло в Пловдив струва – 7,57лв. , докато в средната му цена за този грамаж в България – 6,82лв.

Кашкавал от краве мляко 400 гр. опаковка е на цена 28,73лв. за опаковка в Пловдив, и 28,10лв. в страната.

Бялото саламурено сирене в Пловдив за 400 гр. опаковка струва 24,25лв, към 22,15лв. средно за магазините в страната.

Едно яйце размер М в Пловдив се продава за 49ст., срещу 47ст. в страната.

Килограм охладена кайма смес 60/40 в града под тепетата струва 11,65лв, а за страната – 11,36лв.

 

 

 

 

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Шок след потопа! СНИМКИ от Царево стъписаха мрежата, ето защо
Next: Природата полудя в Хонконг: Нов потоп. Такова чудо не е виждано от 140 години

Последни публикации

  • Биологичният ми баща си тръгна, когато бях толкова малък, че споменът за него беше по-скоро мъгла, отколкото картина. Беше призрак в разказите на майка ми, сянка, която се беше изпарила преди зората на моето съзнание
  • На петдесет реших да се откажа. Не от живота, а от ролята, която бях играл в него твърде дълго. Ролята на бездънна касичка, на вечен гарант за чужди мечти, на рамо, на което се облягаха не за утеха, а за да стъпят по-високо
  • Телефонът иззвъня с пронизителен, настоятелен звук, който проби тишината на следобеда. Анна вдигна поглед от книгата, която се опитваше да чете от половин час, без да успее да погълне и една страница. Сърцето ѝ подскочи. Беше звъненето, което всяка майка разпознава – не просто повикване, а сигнал за тревога. На екрана светеше името на дъщеря ѝ, Лилия.
  • Гледала съм дъщерята на снаха ми безброй пъти. Повече, отколкото мога да преброя, повече, отколкото Десислава някога щеше да признае. Аз бях удобната леля, онази, на която се звъни в последния момент, онази, чийто живот се смяташе за достатъчно маловажен
  • Баща ми и аз работим в една и съща болница. Той е медицинска сестра, аз съм социален работник. Това само по себе си не е необичайно. Много семейства споделят професионалното си поприще, преплитайки съдбите си в сложната паяжина на общия занаят
  • Майка изпрати сина си в първи клас. Той стискаше здраво ръката ѝ и не искаше да я пусне. Влязоха в класната стая и учителката го усмихнато насърчи да седне на чина. Детето седна, но вместо да извади тетрадка
  • Нощта беше враг. Безмилостен, лепкав враг, който се опитваше да затвори клепачите на Петър с оловна тежест. Всяка клетка в тялото му крещеше за сън, но той я заглушаваше с поредната чаша горчиво, престояло кафе
  • Поканата дойде неочаквано, лаконичен текст от Симеон: „Ставам на тридесет. Ела да се видим. Старият адрес.“ Сърцето ми подскочи. Не се бяхме виждали от близо година, може би повече. Животът ни беше повлякъл в различни посоки
  • Въздухът в стаята се сгъсти, сякаш думите ми бяха изсмукали целия кислород. Седях на ръба на старото кресло в хола на родителите ми, а сърцето ми биеше в гърлото, оглушително и неравномерно.
  • Снаха ми, Десислава, организираше парти за разкриване на пола на бебето. Слънцето се сипеше през големите прозорци на къщата им, онази същата къща, за която брат ми Виктор беше изтеглил огромен заем, за да може тя да има своята „мечтана крепост“.
  • Когато татко почина, сякаш земята се срина под мен. Той беше всичко за мен — моята опора, моят фар в бурното море на живота, единственият, който истински ме разбираше и чиято безрезервна любов усещах като физическа прегръдка дори когато беше далеч. Райко беше човек с голямо сърце, но и с голямо състояние
  • Всичко започна с един плик. Обикновен, бял, с тънко прозорче от целофан, през което се виждаше името ми, изписано с безличен компютърен шрифт. Лежеше върху малката масичка в антрето, поставен там от пощальона
  • Веднъж си купих антична чиния онлайн. На снимката видях, че има пукнатина и се ядосах. Казах на продавача: ‘Искам отстъпка!’ Той започна да мърмори, но се съгласи. Получих я с доставка, и когато я разопаковах, останах смаян – чинията беше… не просто счупена. Беше много повече.
  • Въздухът в трапезарията беше пропит с аромата на печено пиле с розмарин и тихия, щастлив смях на сина ми Даниел. Седеше до мен, а срещу него беше Михаела – момичето, което бе откраднало сърцето му през първата му година в университета
  • Жената ми, Ралица, има две деца от предишния си брак. Син, Виктор, на прага на осемнайсетте, и дъщеря, Анелия, която току-що бе навършила дванайсет. Когато се оженихме преди пет години, приех ги като свои. Или поне така си мислех. Вярвах, че изграждаме нещо истинско, че сме семейство. Но понякога реалността има брутален начин да ти покаже колко си се заблуждавал.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Биологичният ми баща си тръгна, когато бях толкова малък, че споменът за него беше по-скоро мъгла, отколкото картина. Беше призрак в разказите на майка ми, сянка, която се беше изпарила преди зората на моето съзнание
  • На петдесет реших да се откажа. Не от живота, а от ролята, която бях играл в него твърде дълго. Ролята на бездънна касичка, на вечен гарант за чужди мечти, на рамо, на което се облягаха не за утеха, а за да стъпят по-високо
  • Телефонът иззвъня с пронизителен, настоятелен звук, който проби тишината на следобеда. Анна вдигна поглед от книгата, която се опитваше да чете от половин час, без да успее да погълне и една страница. Сърцето ѝ подскочи. Беше звъненето, което всяка майка разпознава – не просто повикване, а сигнал за тревога. На екрана светеше името на дъщеря ѝ, Лилия.
  • Гледала съм дъщерята на снаха ми безброй пъти. Повече, отколкото мога да преброя, повече, отколкото Десислава някога щеше да признае. Аз бях удобната леля, онази, на която се звъни в последния момент, онази, чийто живот се смяташе за достатъчно маловажен
  • Баща ми и аз работим в една и съща болница. Той е медицинска сестра, аз съм социален работник. Това само по себе си не е необичайно. Много семейства споделят професионалното си поприще, преплитайки съдбите си в сложната паяжина на общия занаят
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.