Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Българка сравни цените на основни продукти у нас и в Гърция и смълча всички
  • Новини

Българка сравни цените на основни продукти у нас и в Гърция и смълча всички

Иван Димитров Пешев февруари 7, 2024
sdfvkdkvkfgdbkfbfgbgfbf.png

„Ужасяващо е да ядем най-скъпата храна в Европа“. Това коментира пловдивчанка, след съпоставка между цените в търговската мрежа на средиземноморския остров Лефкада и тези в България.

Елена Иванова е пазарувала в обикновен хипермаркет, където цените на основни хранителни продукти, все пак се движат и спрямо курортната дейност в района.

 

Пазарската кошница там обаче излиза по-евтино от тази в някой квартален магазин в Пловдив. При тази основна разлика, че минималната работна заплата в България е 780лв. на месец, докато в Гърция тя е 910€, съобщава TrafficNews.bg.

На острова се продава литър олио за 1,69 € промоционална цена, при редовна 1,89€. Половин килограм ориз се продава за 0,99€, при редовна 1,99€. Пакет от 500г. стар фасул може да се закупи за 1,05€ на промоция, или 2,10€ редовна. Захарта струва 1,20€ на килограм.

Другояче стоят нещата в България, видно от седмичния бюлетин на Държавната комисия по стоковите борси и тържища. Спрямо него цената на въпросните продукти е съответно – олио – 2,44лв.; ориз – 3,30лв.; стар фасул – 3,99 лв.; захар – 2,94лв..

Правителственият информационен портал за цените, събрани чрез реално посещение във вериги магазини в страна и областтите ѝ, дава обаче различна информация. На база данни от него откриваме, че цените в Пловдив са при повечето продукти по-високи от средното за страната. Същото се отнася и за споменатите есенциални стоки. Към момента данни за цените в други страни в Европейския съюз в портала не са налични.

 

Сравняваме цените и на още няколко основни хранителни стоки от пазарската кошница.

250гр. масло в Пловдив струва – 7,57лв. , докато в средната му цена за този грамаж в България – 6,82лв.

Кашкавал от краве мляко 400 гр. опаковка е на цена 28,73лв. за опаковка в Пловдив, и 28,10лв. в страната.

Бялото саламурено сирене в Пловдив за 400 гр. опаковка струва 24,25лв, към 22,15лв. средно за магазините в страната.

Едно яйце размер М в Пловдив се продава за 49ст., срещу 47ст. в страната.

Килограм охладена кайма смес 60/40 в града под тепетата струва 11,65лв, а за страната – 11,36лв.

 

 

 

 

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Изненада: Ето къде в България плащат най-големи заплати
Next: Зрителите са в екстаз: Стоичков влиза в Като две капки вода, ще е пълно със звезди

Последни публикации

  • Имаше един мъж в офиса, колега, когото всички подминаваха. Казваше се Стоян. Беше тих, незабележим и винаги изглеждаше леко приведен, сякаш тежестта на света беше върху раменете му, но той я носеше с примирено безразличие.
  • Помолих шефа си спешно за пет дни отпуск. Синът ми, Мартин, беше претърпял инцидент и беше в реанимация, в критично състояние.
  • Александър се облегна назад в ергономичния си стол. Прозорецът на апартамента му гледаше към оживена улица, но шумът оставаше някъде далеч, заглушен от дебелите стъкла
  • Отгледах доведения си син Даниел от четиригодишен. Близо четиринадесет години от живота ми, посветени на него. Днес, на пищната церемония по дипломирането му в гимназията, той стоеше на сцената, облечен в тога и шапка, грееше под светлините на прожекторите.
  • Дадох всичко от себе си за тази работа. Не просто времето си, а парчета от душата си. Архитектурното студио на Мартин беше моят свят — свят, в който бях оценила всеки проект, сякаш е мой собствен дом, всяка презентация, сякаш от нея зависи животът ми. А той, Мартин, го знаеше. И го използваше.
  • Раздавах няколко чифта дамски обувки безплатно. Бяха се събрали в дъното на гардероба – спомени от един друг живот, от една друга „аз“, която вече не съществуваше. Едни велурени, с висок, тънък ток; други лачени, в цвят бордо; трети – сандали с невъзможни каишки. Реших, че е време да освободя място. Пуснах обява с ясни снимки.
  • На 37 години животът ти се разцепва на две. Първото разцепление дойде като студено, остро острие: диагнозата. Рак. Преди седем месеца.
  • Събрах се отново с бившия, въпреки че ми беше изневерил.
  • Мама ми пишеше писма за рождения ден всяка година, откакто бях на осем. Почина преди пет години. Татко внезапно спря да говори за нея
  • Съпругът ми ми помагаше да ставам и сядам на тоалетната, докато се възстановявах след раждането на сина ни. Тялото ми беше чуждо, болката – постоянен, тъп спътник. В един момент, воден от някакъв инат, успях сама да отида, но краката ми се подкосиха на връщане. Не можех да се върна до леглото.
  • Смяната беше към края си. Умората се просмукваше в костите ми, смесваше се с лепкавия мирис на запръжка и евтино вино. Ресторантът беше почти празен, само на масата в ъгъла седяха двамата мъже.
  • Миналата седмица, по време на вечеря, се случи нещо. Нещо, което измести оста на моя подреден, макар и пропукан свят. Седяхме в ресторанта – аз, съпругата ми Десислава и шестгодишната ни дъщеря Ани
  • Празнувахме годишнина в скъп ресторант. Нашата десета годишнина. Или поне така трябваше да бъде. Ресторантът беше избор на Диана, място, за което беше чела в лъскавите списания – от онези с приглушено осветление, тежки завеси и цени, които те карат да преглъщаш на сухо.
  • Седях в автобуса, когато бременна жена се качи и грубо ми поиска мястото. Обясних ѝ, че имам увреждане и ѝ разказах за състоянието си. Замръзнах, когато изведнъж тази жена…
  • Мама ми пишеше писма за рождения ден — всяка година, откакто бях на осем.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Имаше един мъж в офиса, колега, когото всички подминаваха. Казваше се Стоян. Беше тих, незабележим и винаги изглеждаше леко приведен, сякаш тежестта на света беше върху раменете му, но той я носеше с примирено безразличие.
  • Помолих шефа си спешно за пет дни отпуск. Синът ми, Мартин, беше претърпял инцидент и беше в реанимация, в критично състояние.
  • Александър се облегна назад в ергономичния си стол. Прозорецът на апартамента му гледаше към оживена улица, но шумът оставаше някъде далеч, заглушен от дебелите стъкла
  • Отгледах доведения си син Даниел от четиригодишен. Близо четиринадесет години от живота ми, посветени на него. Днес, на пищната церемония по дипломирането му в гимназията, той стоеше на сцената, облечен в тога и шапка, грееше под светлините на прожекторите.
  • Дадох всичко от себе си за тази работа. Не просто времето си, а парчета от душата си. Архитектурното студио на Мартин беше моят свят — свят, в който бях оценила всеки проект, сякаш е мой собствен дом, всяка презентация, сякаш от нея зависи животът ми. А той, Мартин, го знаеше. И го използваше.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.