Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Българки търсят работа в Гърция и тръгват, но без да подозират се оказват в затвора
  • Новини

Българки търсят работа в Гърция и тръгват, но без да подозират се оказват в затвора

Иван Димитров Пешев ноември 25, 2022
bggrerereocoece.jpg

Много българки стават невинни жертви на измамници в Гърция.

Нашенките искат да си намерят работа в Гърция, търсейки по различни групи във Фейсбук. Някои от тях обаче стигат и в затвора, тъй като нищонеподозиращи се оказват част от престъпни схеми.

Обикновено жените търсят работа като оставят телефонните си номера за връзка. Ало-измамници ги търсят, правят им прихопрофил и им задават различни адреси. Предлогът е, че отиват да получат предложение за работа.

После обаче се оказва, че българите стават част от престъпление. Изпращат ги в определен част на места, където има жертви на ало измами. Чрез тях престъпниците проверяват дали има полиция на мястото.

Не изпускай тези оферти:

Ако има, полицаите задържат неподозиращата нищо жена. Ако мястото е чисто, тогава те сами взимат парите си. Това обясняват от вестник Труд.

В други случаи измамниците се сприятеляват с българките. Изпращат ги уж да вземат лекарства или нещо друго от познати, за да ги пратят за болно дете. В стремеж да услужат и да си намерят работа, жените стават жертва на споменатия капан.

Невинни жертви на ало-измамници стават много българки, които търсят работа в Гърция, основно в групите във Фейсбук. Често се озовават в затвора, тъй като стават неволни участници в схеми, разработени от телефонни измамници.

Обикновено жените търсят работа като оставят и телефонните си номера за контакт. След това ало-измамници започват да им звънят, правят им психопрофили и ги изпращат на определени адреси под предлог, че там ще получат предложение за работа. Впоследствие обаче се оказва, че българките са изпълнявали ролята на „мулета“, изпращани в уречен час при жертвите на „ало“ измами. Чрез жените престъпниците проверявали дали на мястото има полиция. Ако това се окажело така, органите на реда задържали нищо неподозиращата жена. Ако пък мястото е „чисто“, измамниците сами прибирали парите на жертвите си.

В други случаи им звънят и се сприятеляват с тях като ги изпращат да вземат лекарства от уж познати и да им ги пратят за болното дете. Нищо неподозиращите жени в стремеж да услужат попадат на капан.

Припомняме, че след съвместна акция на българската и гръцката полиция бе разкрита престъпна организация, извършваща телефонни измами спрямо възрастни хора в района на Солун. Членовете на организацията са се представяли за лекари или полицаи пред възрастни хора като твърдели, че техен близък е участвал в пътнотранспортно произшествие. Възползвайки се от създаденото безпокойство, са измъквали пари и скъпоценности.

Само за 6 месеца в периода от август 2019 г. до януари 2020 г. в 18 криминални случая са присвоили с измама парична сума от над 250 хил. евро и ценности на стойност 14 хил. евро. През този период са направили още шест пъти опити за измама на стойност от 74 хил. евро, които били безуспешни.

Към момента са идентифицирани 11 души (9 български граждани и 2 гърци), срещу които е започнала преписка за участие в престъпна организация и измами.

Според информацията към момента четирима от ръководителите на организацията, извършвали обажданията, както и още двама, които отивали в домовете за да получат паричните суми, са били задържани за подобни деяния от българските власти през 2020 г. Един от членовете на групата пък е бил задържан в Солун през май 2021 г.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: От НИМХ предупреждават за опасно време в четвъртък! 14 области да се пазят
Next: Изненада! Румен Радев взе скандално решение за главния секретар на МВР

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.