Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Българската журналистика потъна в траур! Почина големият Георги Мичев
  • Новини

Българската журналистика потъна в траур! Почина големият Георги Мичев

Иван Димитров Пешев февруари 14, 2023
journaliiisttt.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Журналистът Георги Мичев (1940-2023) е починал вчера след кратко боледуване, съобщават от семейството му.

Мичев е доктор по философия, дългогодишен журналист с над 20-годишен стаж във вестник „Труд“, фейлетонист, автор на стотици публикации в печата. Има издадени няколко книги – „Естетическият вкус“, „Брегове на живота“, „Глинен свят“, „Бремето на дълга“, пише 24 часа.

Още скръбни вести:

Холивудският публицист Хауърд Брагман почина на 66 години

Хауърд Брагман, обичан холивудски публицист, специализирал в кризисните отношения и сред чиито клиенти са били Моника Люински, Камерън Диас, Рики Лейк, Шарън Озбърн и Чаз Боно, почина на 66-годишна възраст след кратка битка с левкемия, предаде Асошиейтед прес.

Брагман е починал в събота в Лос Анджелис, след като само преди 10 дни е бил диагностициран с левкемия и е бил приет в болница по спешност, съобщи семейството му в неделя.

Роден във Флинт, Мичиган, където по думите му винаги се е чувствал като марсианец като „дебело, еврейско, гей дете“, Хауърд Брагман започва работа в сферата на връзките с обществеността в Чикаго, преди да се премести в Лос Анджелис и през 1989 г. да основе своя собствена фирма. Брагман става известен като човек, който помага на известни личности като актрисата Мередит Бакстър, кънтри певицата Чели Райт и звезди на баскетбола и футбола да се разкрият публично.

„Хауърд Брагман беше лидер в индустрията, който майсторски използваше силата на пресата, за да създаде положителна промяна за хората от ЛГБТК+ общността. По време на дългата си кариера той работи с много нейни видни представители, за да гарантира, че техните разкрити истории се третират с достойнство и оказват въздействие върху цялата общност“, се посочва в изявление по повод кончината му, направено от Сара Кейт Елис, президент и главен изпълнителен директор на Съюза на гейовете и лесбийките срещу клеветата (GLAAD).

Освен публицист, Хауърд Брагман е преподавател, автор на статии за издания като „Плейбой“ и „Лос Анджелис таймс“ и книга със съвети, гостуващ участник в популярни телевизионни предавания.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Мистерия: Жена остави двете си деца сами вкъщи и вече два месеца я няма
Next: 13 февруари до 28 февруари 2023: период на МОЩЕН паричен късмет за ПЕТ зодии

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.