Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Българска гурбетчийка 20 години праща пари на децата си, но като реши да се върне в дома си, там жестоко я
  • Новини

Българска гурбетчийка 20 години праща пари на децата си, но като реши да се върне в дома си, там жестоко я

Иван Димитров Пешев август 19, 2023
gesgdgewwrw.jpg

Бездомна, безпарична и болна – в тази нелепа ситуация се оказва гурбетчийка от Пазарджик след 20 години труд само в Гърция, отделно в родината, и то на държавна и сравнително добре платена работа.

Грешката на Румяна* е, че се е предоверила на собствения си син, за когото сега тя е нежелана, разбра 365 Новини.

„През цялото време всичко, каквото изкарвах, го изпращах на сина и снахата, разказва Румяна. Колкото пари са искали, толкова съм давала, без да се замислям – те са ми деца!

Извадих им генерално пълномощно да се разпореждат с цялото ни семейно имущество, защото като не бях в България, нямаше как да е иначе. Купища багаж бях пратила, те го използвали за обзавеждане на новата си къща, не ми го дават.

Приписах на сина си и дома ни с условие да го наследи, след като умра. Но друго стана. Като отворих дума за моя дял от багажа и парите, вдигнаха скандал и в техния дом вече се чувствам излишна. А не искам да им преча. Добре се разбират, снахата е родена да бъде майка – еталон е в това отношение. Нека са щастливи…“, реди с обида жената.

Повод да ни потърси стана статия за приказна къща в Дъбравите, която се отдава без наем. Румяна също търси подслон, пише в. „Марица“.

Засега още е в Гърция, но заради влошеното си здраве (има неуспешни операции, диабет, хипертония) иска да се върне в родния край веднага щом отпуснат социална пенсия. Тя няма да е достатъчна за наем, нито за изплащане на нов дом.

Отхвърлената майка обаче се страхува да вземе имот без наем.

Веднъж лъгана, и то от най-близките си, тя се страхува, че може да бъде изгонена от чуждия дом в неподходящ момент. Затова търси да купи къща на село.

Готова е да плати около 5000 лева и няма никакви претенции, с изключение на това селото да е близо до Пазарджик, за да може да ходи по лекари.

Ако някой има селски имот за продан и е склонен да приеме такава цена, нека се обърне към репортерите на „Пазарджишка Марица“, всички предложения ще предадем на пострадалата от прекомерното си доверие жена.

Най-тъжната констатация в разговора ни с нея бе, че колкото гурбетчийки в Гърция познава, почти всички са на нейния хал – излъгани, ограбени и изоставени от собствените си деца. Когато се върне в Пазарджишко, жената се зарича да направи неправителствена организация за правна помощ на пострадали по тази схема възрастни хора.

*Името на жената е променено по нейно желание, но в „Марица“ имат пряк контакт с нея, в случай че някой реши да помогне.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: На 101 г. почина майката на доц. Мангъров
Next: Възрастна жена виждаше как всеки ден три деца отиват на плажа, и когато един ден реше да ги последва, остана втрещена

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.