Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Българските герои в Турция спасиха жена, стояла повече от 135 часа под развалините в центъра на Антакия
  • Новини

Българските герои в Турция спасиха жена, стояла повече от 135 часа под развалините в центъра на Антакия

Иван Димитров Пешев февруари 12, 2023
gerroriasortasras.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

И все пак усилията не са напразни! Все още има надежда да бъдат открити хора сред разрушенията. Вчера, 11 февруари в късния следобед, след повече от 135 часа под развалините в центъра на Антакия успешно беше спасена жена.

Това написаха на официалната си страница във Фейсбук от българската организация “Пещерно спасяване”. Ето какво още добавиха от организацията:

“След установена звукова връзка, екип 1 на Пещерно спасяване се отзовава, за да съдейства за локализиране на нейното точното местоположение. За да достигнат до нея, пещерните спасители са използвали специфичните си умения, пролазвайки през тесни кухини и паднали плочи. По подаденото от тях описание, екипите с тежка механизирана техника са започнали работа, за да извадят успешно жената”.

Преди дни екип от 20 души доброволци на “Пещерно спасяване”, сред които има лекар и парамедик, както и доброволци от “Планинско спасяване” – област Пазарджик заминаха към пострадалите райони. Това е вторият екип от доброволци на Националната асоциация на доброволците в Република България.

Първият замина на 7 февруари в Турция. Сред тях са доброволци от “Аварийно спасяване – Пловдив”, “Пловдив 112”, Доброволно формирование “Мейдей” и доброволното формирование на Столичната община.

“Пещерно спасяване” е доброволна, независима и неполитическа организация, осъществяваща дейности по издирване и спасяване в пещери и пропасти на хора, попаднали в екстремални ситуации, оказване на помощ при природни бедствия и аварии чрез добре подготвени екипи от пещерни спасители. “Пещерно спасяване – България” е член на европейската асоциация ECRA – European Cave Rescue Association.

Пещерните спасители със специфичните си знания и умения за проникване, издирване и спасяване в подземни кухини са изключително полезни при подобни опустошителни бедствия. Българските пещерни спасители са използвани за проникване и издирване на оцелели на места, на които не биха могли да достигнат обикновени доброволци.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Нови страшни разкрития от съседи за Румен Полицая, застрелял психолога Нав
Next: Знакови лица напуснаха Продължаваме промяната

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.