Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Българският Индиана Джоунс отсече: Средна гора е пълна със злато, а Родопите
  • Новини

Българският Индиана Джоунс отсече: Средна гора е пълна със злато, а Родопите

Иван Димитров Пешев август 31, 2022
bginidaidias.jpg

Кирил Стаменов е златотърсач с над 40-годишен стаж. Създател и председател на
Българската асоциация на търсачите на самородно злато и метеорити, единствена
на Балканите, която тази година празнува 10-и юбилей

 

В асоциацията членуват над 3000 души – търсачи на адреналин от България, Турция,
Гърция, Сърбия, Албания, Косово. Приятелите с право наричат Стаменов Българския Индиана Джоунс, по аналогия с
легендарния филмов герой, търсач на съкровища и приключения.

 

Не изпускай тези оферти:

Стаменов има забележителни
познания по история, археология, нумизматика. Негови приятели и учители са най-известните български геолози и археолози, сред
които  Георги Китов. Заслуга на Стаменов е картографирането на находищата със самородно злато у нас.

 

Кирил със самородни късове злато

Лятото е златно време за златотърсача. А тръпката да търсиш съкровища е фатална,
пипне ли те любовта към приключението, няма спасение, казва Кирил Стаменов.

Най-популярни сред колегите му и тази година са експедициите из Средна гора,
наричана с право Българското Елдорадо заради изобилието от антични рудници, където
все още се намира самородно злато.

 

С  металдетектори там напоследък са открити доста големи късове от жълтия метал
по 3 и дори по 5-6 грама. Районът е прочут като златоносен от древни времена.
Преди милиони години Средна гора е била най-високата планина на територията на
България, а след изместване на пластовете се вдигат Стара планина, Пирин и Рила.
Високото златно съдържание в Средна гора най-вероятно се дължи на вулканична дейност,
обяснява Стаменов.

Много богати на злато са и реките около Стрелча и Панагюрище,

 

особено река Луда Яна. Прочутото Панагюрско съкровище е създадено със злато, открито и промито на територията на Средна гора – това е
доказано с научни анализи, уверява нашенският Индиана Джоунс.

 

Участвал е в българо-американски проекти, при които с рентгеноспектрален анализ било установено, че не само Панагюрското, а и други
съкровища, открити по нашите земи, са създадени със самородно злато, промито в
района на Централна Средна гора, където преди векове процъфтявало богатото Одриско царство.

 

При упорито търсене късове самородно злато се откриват в прочутата местност Златна
нива в община Братя Даскалови, както и в района на Централна Средна гора, около Свежен. Златоносни са и реките в района на Каваклийка, около Розовец и Брезово.

Българското Елдорадо включва и Стара планина,

между Берковица и Белоградчик. Стаменов открил златинки в проби в местността
Трите чуки, близо до сръбската  граница. Там намерил и уникални каменни поти, в които със сигурност е топено
злато от времето на траките – с микроскоп се виждали микроскопични златинки. В района има следи от тракийски рудари – корито за промиване
на злато, а статуетки на саксонски рудари са изложени в музея в Чипровци.

Злато е промивано и в Родопите – между Доспат и Гоце Делчев, около Сърница, там
също има много следи от рудници, казва Стаменов. Предстои му и експедиция в Източните Родопи – Ивайловградско, Крумовградско.

Там ще проучва райони, отбелязани на карти на „Редки метали“, където са правени
шистови проби за наличие на злато още през 70-те-80-те  години.

 

За районите около границата обаче е задължително уведомително писмо до Гранична
полиция. Проблем е присъствието на бежанци – дори при една от експедициите Стаменов
и спътниците му помогнали за залавянето на нелегална група, влизаща у нас.

Още по-сериозен е рискът от необезвредени мини около границата, заложени по време
на соца като спирачка срещу бегълци от България. Реална е опасността да се натъкнеш на стари експлозиви, предупреждава златотърсач
номер 1.

Продължава да изследва и скалните ниши в Кърджалийско и Хасковско. Вече разполага

с модерен електронен микроскоп, който му позволява да прави анализи на находките
направо на терен.

С колеги проучва древното тракийско светилище в местността Глухите камъни между Любимец и Маджарово. Светилището, обвито в мистерии и легенди, е разположено върху четири скални масива,
разделени от дълбоки проломи. В отвесните скали са изсечени над 300 ниши. От двете страни на възвишенията – и откъм юг, и откъм север, където е село Ефрем,
реките се оказали масово златоносни. Там и Стаменов и негови колеги намирали самородни
късове злато – с промиване и с металдетектори.

Според археолози кръговете, издълбани в камъка, са служели за своеобразна карта,
сочеща къде има злато.

 

Иманяри от години ровят в района в търсене на голямо съкровище

Според легенда от близкото село Малко градище някъде в района бил погребан виден
тракийски владетел заедно с „девет волски товара злато”. Местните хора вярват,
че всяка година през декември скритото в пещера тракийско злато се показва и ярко
заблестява.

Новата любима дестинация на Стаменов са древните тракийски светилища в община Брезово. При обиколки в района на Бабек, Розовец, Зелениково с краевед, археолог
и геолог се натъкнали на изключително интересни обекти – т.нар. шарапани, изчукани в скалите кръгове с различна големина, свързани  с улейчета. Приема се, че представляват част от древни светилища, където тракийските
жреци са изпълнявали тайнствени ритуали с вино. С голяма вероятност улеите им
са били използвани и за промиване с водна струя на раздробена на късове златоносна руда.

Неслучайно именно към обектите в този район известният наш учен траколог проф. Валерия Фол проявява такъв интерес, обяснява нашенският Индиана Джоунс.

Наследниците на Джек Лондон залагат на металдетектори

Улеите и драгите, класика в търсенето на злато, са най-достъпни и като цена. Вече се произвежда изключително лек и удобен мобилен улей от пластмаса, идеален
за проби на терен.

 

Драгите с помпи, с маркучи и инжектори вървят по 500-700 лв. Най-нахъсените наследници
на Джек Лондон залагат на металдетектори на високи килохерци на цена над 1000
лв. Апарат на 61 килохерца с малка сонда е най-подходящ – хваща дребни самородни
парченца под половин грам на плитко. С апаратите на ниски килохерци се хващат
по-големи предмети на по-дълбоко. Различни марки металдетектори вече могат да
се купят в специализиран магазин не само в София, но и в Пловдив.

Пинпойнтърите се използват в скални крайречни цепки за търсене на тежката фракция
– олово, желязо, мед и злато.

 

Георадарите са за професионалисти – по-сложни за работа и  доста скъпи – 25-30 хиляди лева. С тях се търсят рудни жили.

Скъпата апаратура не е гаранция за намиране на съкровище, обяснява златотърсач
номер 1. Стаменов обикаля планините с металдетектор Makro Gold Kruzer на 61 khz
с малка сонда. Намирал е самородни късчета на прочутата Златна нива с тестови Golden Mask 18
khz.

Най-модерните металдетектори са многочестотни. Имат програма и за търсене на
самородно злато. Цените се движат от 2500 до 3000 лева, но си струват. Старите
апарати за 800-1000 лева, които работят само на една честота, не могат да засекат доста находки, обяснява златотърсачът.

 

 

Камъкът на кралете се крие из Родопите

Любимец на Стаменов е рубинът –  камъкът на кралете, който пази притежателя си от опасности. Намирал доста в реките
около Кърджали, но щедро раздава огнената си колекция като подаръци.

Любимият му къс рубин, открит в Родопите, е огненочервен, 5.5 карата.

 

В Измир го фасетирал един от най-добрите турски майстори. Най-големият рубин
в колекцията му е  2 грама, 10 карата, намерен в Кърджалийско

Родопите са най-богати на полускъпоценни камъни у нас. В района на Кърджали,
Момчилград, Маджарово, Крумовград има изстинали 6-7 вулкана, в резултат на което
са се образували  минерали – ахат, яспис, халцедон, аметист, рубини, обяснява Стаменов.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Тайни врътки: Гласят Борисов за президент
Next: Извънредно! Ужасяваща буря връхлетя Стара Загора. Хора бягат приклекнали

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.