Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Българският конкурент на Билла, Лидл и Кауфланд превзема нов град с нов магазин на 3 декара
  • Без категория

Българският конкурент на Билла, Лидл и Кауфланд превзема нов град с нов магазин на 3 декара

Иван Димитров Пешев март 6, 2025
Screenshot_7

Българската търговска верига „Фантастико“ отваря магазин в Пловдив, пише Марица. Обектът ще е разположен в Палата 10 на панаира, където се очакваше да „възкръсне“ магазин от френската верига „Карфур“. Както „Марица“ писа, залата от близо 3000 кв. м. бе отдадена под наем на варненската фирма „Глобал ритейл холдинг“, която е под шапката на „Паркмарт холдинг“. След като бе подписан договор с изложбения център, в палатата стартира ремонт, но от месеци е замразен. По план магазинът трябваше да отвори през март 2024 г., после се отложи до края на миналата година, но така и не се получиха нещата.

Печеливши от ситуацията са собствениците на „Фантастико“, които от доста време правят опити да се позиционират под тепетата. Според запознати с бизнеса на семейната компания, отдавна се водели преговори да купят пловдивската верига „Лекси“, но не се договорили за цената със собственичката Жанет Павлова.

Така се стига до сделката с палата 10 на международния панаир, а новината съобщават на сайта си от „Фантастико груп“. Между двете фирми има сключен дългосрочен договор за наем, прилежащи паркинги и пешеходни зони. Прогнозната инвестиция на търговската верига за обновлението на сградата и пространствата около нея е 20 млн. лв.

Предстои сградата да се реновира по проект, който ще подчертае красивата ѝ архитектура в унисон с историята и традициите на емблематичния Международен панаир. Инвестиционният проект не предвижда допълнително застрояване или промяна в обема на сградата. Амбицията на българската компания е да запази автентичността на сградата. От 2022 г. „Международен панаир Пловдив“ АД има разрешение за промяна на предназначението на Палата 10, което позволява в нея да бъде създаден супермаркет.

„Фантастико груп“ е българска семейна компания, създадена през 1991 г. Неин основател е Валери Николов, който на 21 април ще навърши 74 г.

Магазините са негова сбъдната мечта, родена през 80-те години на миналия век, когато бил търговско аташе на България в Рио де Жанейро. Именно в Бразилия видял за първи път огромен супермаркет с близо 50 каси и си поставил за цел да реализира подобен проект в България.

Днес фамилната верига, която се управлява от третото поколение, притежава 46 модерни супермаркета в страната, в които работят над 3000 човека. Два от търговските обекта са включени в престижната класация за най-добрите супермаркети в Европа на European Supermarket Magazine. Компанията е 6-кратен носител на наградата „Сграда на годината“ за различни търговски обекти в София, Банкя, Перник, както и за високотехнологичния си логистичен център край Елин Пелин. Отличавана е многократно за най-добър ритейлър в Западна България от Progressive Awards и два пъти печели голямата награда на Forbes за най-добра компания в категория „Търговия“.

Continue Reading

Previous: Поклон. Още един ангел отиде на небето. Почивай в мир
Next: Страховито ВИДЕО показва Митьо Пищова в последните му дни

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.