Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Български милиардер пръсна 1 700 000 евро за частно парти на Миконос, раздаде и 60 000 евро бакшиши
  • Новини

Български милиардер пръсна 1 700 000 евро за частно парти на Миконос, раздаде и 60 000 евро бакшиши

Иван Димитров Пешев август 18, 2022
bgggasgasg.jpg

Гръцки медии съобщат, че миналата събота бизнесменът от България Кирил Домусчиев е платил 1 700 000 евро за него и компанията му, за да организират частно парти в Миконос с гръцкия певец Антонис Ремо като гост.

Мултимилионерът, индустриалец и президент на футболен клуб Лудогорец, който беше на Острова на ветровете, за да прекара част от лятната си ваканция.

Само 150 души бяха допуснати до ресторанта Scorpios. Всичките са били приятели на бизнесмена, а живото изпълнение на Антонис Ремос развълнува гостите.

Домунчиев си прекара добре, забавляваше се до насита и остана толкова доволен, че, остави 60 000 евро бакшиши, пише гръцкият сайт Irafinа.

Още бизнес новини:

Бизнесменът Йозеф Лиокумович е купил контролния пакет (60%) от руския бизнес на подразделението на германската верига строителни магазини OBI за 10 долара, след като руската страна е уредила дълговете си. Това заяви предприемачът в интервю за руското издание на списание Forbes, цитирано от Reuters и вестник „Комерсант“. Какви са щетите за Русия от западните санкции?
Колко струва всъщност OBI?

Лиокумович заявява пред Forbes, че е платил едва 600 рубли (или 9,84 долара) за германската верига от магазини „Направи си сам“, включваща 27 хипермаркета в Русия, където работят около 4900 души. Санкциите върнаха Русия в социализма – липсват основни стоки

Кой остава притежател на останалите 40% от компанията не се уточнява. Лиокумович отбеляза единствено, че става въпрос за „честен партньор“, готов да развива предприятието. Пред Forbes той заяви, че заедно с компанията майка на руската верига е изплатил над 30 млн. евро дългове и предвижда предприятието да бъде развито. Групата за търговия на дребно Tengelmann, която притежава OBI, не коментирала сделката пред Reuters.

OBI заяви през март, че напуска Русия след началото на войната в Украйна, а в края на юли вестник „Ведомости“ съобщи, че германската търговска верига е намерила купувачи за руския си бизнес.

Лиокумович уточни, че през 2019 г. е преговарял за придобиване на дейностите на OBI за 100 млн. евро (102,3 млн. долара), като отбеляза, че познавал шефа на Tengelmann Карл-Ериван Хауб от години. Хауб изчезна през 2018 г., когато не се върна от ски в Алпите, припомня Reuters. Почти всички руски компании са засегнати от западните санкции
Какво следва оттук нататък?

Очаква се процесът по ребрандиране на магазините да започне през септември, което е главно условие в споразумението за продажба на компанията в Русия. OBI, която притежава над 640 магазина в Централна и Източна Европа, заяви през април, че магазините ѝ в Русия са затворени и ще останат затворени за постоянно заради войната в Украйна. Санкциите срещу Русия работят, но и Европа страда

По думите на Лиокумович новата компания ще осигури приемственост в дейностите, но ще работи с руски доставчици, а в магазините ще звучи основно руска музика.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: СБОГОМ: Татяна Дончева се пенсионира
Next: Хване ли ме дископатията нищо не помага! Добре че в Павел Баня ми бяха казали за тези лечебни компреси

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
  • Качих се в самолета и видях бившия си шеф да седи до мен в икономична класа.
  • Самолетната седалка изскърца под мен, жален, почти човешки стон. Звук, който познавах твърде добре. Беше звукът на осъждането, звукът на общественото порицание, въплътен в парче плат и метал. Аз бях Мая. Жена с наднормено тегло, да, но и жена, която беше платила. Платила беше двойно.
  • Това беше константа в живота ми, толкова сигурна, колкото изгряващото слънце и фактът, че майка ми, Диана, никога повече нямаше да се усмихне истински. Мразех Яна с всяка фибра на съществото си, с онази дълбока, изпепеляваща омраза, която само едно изоставено дете може да подхранва.
  • Колежката ми, Десислава, ми носеше кафе всеки понеделник в продължение на месец. Топло, силно, точно както го обичах, без захар, с капка мляко. Аз, Мартин, бях просто един от многото анализатори
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.