Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Български милиардер пръсна 1 700 000 евро за частно парти на Миконос, раздаде и 60 000 евро бакшиши
  • Новини

Български милиардер пръсна 1 700 000 евро за частно парти на Миконос, раздаде и 60 000 евро бакшиши

Иван Димитров Пешев август 18, 2022
bgggasgasg.jpg

Гръцки медии съобщат, че миналата събота бизнесменът от България Кирил Домусчиев е платил 1 700 000 евро за него и компанията му, за да организират частно парти в Миконос с гръцкия певец Антонис Ремо като гост.

Мултимилионерът, индустриалец и президент на футболен клуб Лудогорец, който беше на Острова на ветровете, за да прекара част от лятната си ваканция.

Само 150 души бяха допуснати до ресторанта Scorpios. Всичките са били приятели на бизнесмена, а живото изпълнение на Антонис Ремос развълнува гостите.

Домунчиев си прекара добре, забавляваше се до насита и остана толкова доволен, че, остави 60 000 евро бакшиши, пише гръцкият сайт Irafinа.

Още бизнес новини:

Бизнесменът Йозеф Лиокумович е купил контролния пакет (60%) от руския бизнес на подразделението на германската верига строителни магазини OBI за 10 долара, след като руската страна е уредила дълговете си. Това заяви предприемачът в интервю за руското издание на списание Forbes, цитирано от Reuters и вестник „Комерсант“. Какви са щетите за Русия от западните санкции?
Колко струва всъщност OBI?

Лиокумович заявява пред Forbes, че е платил едва 600 рубли (или 9,84 долара) за германската верига от магазини „Направи си сам“, включваща 27 хипермаркета в Русия, където работят около 4900 души. Санкциите върнаха Русия в социализма – липсват основни стоки

Кой остава притежател на останалите 40% от компанията не се уточнява. Лиокумович отбеляза единствено, че става въпрос за „честен партньор“, готов да развива предприятието. Пред Forbes той заяви, че заедно с компанията майка на руската верига е изплатил над 30 млн. евро дългове и предвижда предприятието да бъде развито. Групата за търговия на дребно Tengelmann, която притежава OBI, не коментирала сделката пред Reuters.

OBI заяви през март, че напуска Русия след началото на войната в Украйна, а в края на юли вестник „Ведомости“ съобщи, че германската търговска верига е намерила купувачи за руския си бизнес.

Лиокумович уточни, че през 2019 г. е преговарял за придобиване на дейностите на OBI за 100 млн. евро (102,3 млн. долара), като отбеляза, че познавал шефа на Tengelmann Карл-Ериван Хауб от години. Хауб изчезна през 2018 г., когато не се върна от ски в Алпите, припомня Reuters. Почти всички руски компании са засегнати от западните санкции
Какво следва оттук нататък?

Очаква се процесът по ребрандиране на магазините да започне през септември, което е главно условие в споразумението за продажба на компанията в Русия. OBI, която притежава над 640 магазина в Централна и Източна Европа, заяви през април, че магазините ѝ в Русия са затворени и ще останат затворени за постоянно заради войната в Украйна. Санкциите срещу Русия работят, но и Европа страда

По думите на Лиокумович новата компания ще осигури приемственост в дейностите, но ще работи с руски доставчици, а в магазините ще звучи основно руска музика.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: СБОГОМ: Татяна Дончева се пенсионира
Next: Хване ли ме дископатията нищо не помага! Добре че в Павел Баня ми бяха казали за тези лечебни компреси

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.