Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Български пилот: Авиацията ни е по гръб, политиците заслужават военен преврат
  • Новини

Български пилот: Авиацията ни е по гръб, политиците заслужават военен преврат

Иван Димитров Пешев май 16, 2022
bprpepveprat.png

Можете да споделите с приятели от тук:

Военен пилот сподели искрено за проблемите в работата си.

„Авиацията ни е поставена по гръб.

Политиците ще си изпълнят най-безболезнено планът за унищожаването й.
За това заслужават военен преврат. Нито един от нас, в една нормална военна авиация, няма да бъде пуснат във въздуха с този нальот, който ние имаме ”, заяви той три дни, след като колегите му от авиобаза „Граф Игнатиево” отказаха да се качат на машините. Умишлено ще запазим името на пилота, тъй като нямат право на медийни изяви без да са съгласувани с ръководството на МО. Ето какво разкри летецът:

– Това, което се случи, е естествена реакция на настоящата ситуация, в която се намира бойната авиация. Няма нормален човек, който иска първо да загине и второ-да убива хора поради неспособност да се справи с поставените служебни задължения. Всеки си мисли, че ако екипажът на самолета е само от един човек, това означава, че той рискува единствено собствения си живот. Това е много голяма заблуда. Един самолет, който носи толкова много гориво и понякога боеприпаси и пиропатрони на катапулта, е много по-опасен от една бомба, ако тя падне в населено място. Това ли искат политиците да постигнат?! Военните пилоти не носят отговорност единствено за своя живот. По цял свят има правило-който не е уверен в благополучния изход на полет,а е абсолютно задължен да откаже да лети. Имаме понижена готовност на материалната част-двигатели и самолет, от една страна. А от друга-слаба натренираност. Това са два много съществени фактори, които не само застрашават, но и унищожават безопасността па полетите.

– Президентът Румен Радев призна, че вие летите 4-5 пъти по-малко от колегите си в НАТО. Какво означава това на практика?

– Това означава, че изпълняваме истински тренировъчни полети по време на съвместните учения с нашите съюзници и наши естествени партньори от НАТО. Само тогава се лети. Изненадващо е, че показваме много добри, даже най-добри резултати в изпълнение на тези учебно-тренировъчни полети. Това е готовност за себераздаване и може да се нарече летателна дарба, ако приемем, че е някаква случайност. Момчетата наистина са качествени- да можеш да бъдеш равностоен на партньор, който е далеч по-натрениран от теб. Всичко опира до рефлекторни действия . Умът ти трябва да е напълно освободен, психиката ти трябва да е спокойна и да можеш да реагираш само на ситуациите. Трябва да си слял с този самолет. Това не става от 5 часа летене. Става със 100-200 часа в годината.

– Ако сте в някоя друга страна от НАТО и ли пък в Русия, да речем, с този нальот ще ви пуснат ли да изпълнявате задача във въздуха?

– Нито един от нас, в една нормална военна авиация, няма да бъде пуснат с този нальот. Говорим, че ние сме много по санитарния минимум въобще да летим на самолет, а не да го експлоатираме като бойно средство. За бойно използване се иска да си над санитарния минимум. Едно е въобще да летиш, да кацаш и да пилотираш. Съвсем друго е да изпълняваш патрулиране или „Еър Полисинг”, да речем. При бойната мисия изискванията са много по-високи. С този нальот няма да ни допуснат нито в Турция, нито в Русия, нито в която и да било друга държава с нормална бойна авиация. Изводът се налага: Колко сме нормални!

– Бившият премиер Бойко Борисов ви каза, че за бойната авиация се дават най-много средства, както и че самият той лети в сложни условия.

– По същата логика лети куфарът с багаж на борда на всеки летателен апарат. Нищо общо няма Спартан или един тренировъчен самолет, който просто е „гълъба на мира” и не носи никакво въоръжение. Тези самолети нямат никакво отношение към суверенитета. Сигурно, в сравнение с флота и пътните войски, авиацията е погълнала много повече от държавният бюджет. Но Спартана не е боен самолет, както Кугърите и Пилатусите. Те са осигуряващ тип авиация-транспортна и вертолетна. Изтребителната авиация е съвсем друго нещо. Точно тя е на колене. И не само – тя е поставена по гръб.

– Защо пилотите отказвате да говорите открито за тези проблеми? Така излиза, че се страхувате.

– Преди всичко ние сме офицери и джентълмени. И като такива имаме естественото разбиране, че държавата, това е Родина. И клетвата, която сме дали означава, че ще бъдем лоялни докрай. Родина и държава за нас е все още едно. Мълчанието ни означава лоялност. Ние изпълняваме естествена процедура-да откажем да летим. Но това е една реакция на настоящата ситуация. Ни не сме предатели, нито превратаджии. На фона на това, което правят управляващите мога да кажа само едно – те заслужават военен преврат. Момчетата се държат като истински офицери. Случващото се сега се вписва в една нормална процедура.

– Политиците спорят основно за това какъв самолет да се избере за изтребителната авиация. Твърдят, че МИГ-29 е несъвместим с натовските самолети. Това така ли е?

– Има различия в детайлите като горива, честотите на които се води радиокомуникацията. Тези различия са преодолими. Тези самолети бяха и си остават част от ВВС на германската армия. Дали някой там ще каже, че са лоши? Едва ли. Много добри летци са тези, които летяха на МИГ-29. Не е въпросът в самолета, а пилотите да бъдат в кабините и във въздуха. Тези самолети трябва да летят. Тогава има смисъл от авиацията. Няма нормален авиационен отряд, който да си държи самолетите на земята без ресурс. Тоест един самолет на земята губи, харчи и проваля материални средства, защото не е във въздуха. Такъв самолет не произвежда сигурност. Той не допринася натренираност. Седи и гние. Така, че дали е „Грипен”, Ф-16 или МИГ-29, няма значение. Идеята е пилотите да сме час по-скоро в кабините и да летим. Ние сме военни пилоти и искаме да летим. Хората се влюбват в машината си като в боен кон. Добрият летец може да се съвмести с всеки самолет-изтребител. Колегите ми ще си застанат на мястото и ще си поемат задълженията, ако ще да ни дадат самолет от Втората световна война. Важното е да сме във въздуха.

– Какъв ще е изходът от тази ситуация, управляващите ще разберат ли от какво имате нужда?

– Не, няма да разберат. Наскоро имах разговор с колеги от гражданска компания. Голяма част от тях са военни пилоти. В момента при тях няма пилоти, а военните летци стоят на земята. Очаквам тези, които търсят работа да я намерят там, където я има. Ето това ще стане. Всички оцелели летци от миналите години вече са в чужбина. Така политиците ще си изпълнят най-безболезнено планът за унищожаването на българската изтребителна авиация.

Интервю на Катя Илиева, Фрог нюз

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Шефът в разузнаването Кирил Буданов хвърли бомбата: Путин е тежко болен, ето кога ще го катурнат от властта
Next: Най-взривоопасната тайна за България и българите, която кара враговете ни да треперят от страх

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.