Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Български пилот на Луфтханза за първи път засне НЛО след 20 години в небето
  • Новини

Български пилот на Луфтханза за първи път засне НЛО след 20 години в небето

Иван Димитров Пешев септември 3, 2023
bdsfgdfherher.png

Изключителни кадри пусна пилотът Марио Бакалов.

Той е старши първи офицер и е единственият български пилот в Lufthansa, лицензиран да пилотира А380.

Бакалов е заснел НЛО, докато пилотира.

Ето какво пише той за кадрите, които публикува:

„Един от най-честите въпроси, който получавам е дали някога съм виждал НЛО.

За разочарование на повечето хора, до сега винаги съм отговарял с не. Разбира се, на небето се срещат всякакви интересни феномени като северно сияние, ярки метеорити, различни сателити, отражения и други, но за всички тези наблюдения съм имал логично обяснение.

След близо 20 години във въздуха и 12.000 летателни часа за първи път наблюдавахме с моите колеги нещо което силно ни впечатли без да можем да си го обясним: на полет от Казабланка за Франкфурт над Испания през нощта пред нас се появяваха и изчезваха в рамките на половин час три светлини.

Попитах астрономи като Тихомир Димитров каква може да бъде причината за това явление, но не получих конкретен отговор.

За това се обръщам към вас. Знам, че в аудиторията ми има пилоти, физици, астрономи, математици, изследователи. Виждал ли е някой нещо подобно и може да разкаже за какъв феномен става дума. Сигурен съм, че заедно ще намерим логичен отговор.

Благодаря ви!“

Появиха се предположения, че това са сателитите на Мъск Старлинкс, но той опроверга.

„Не смятам, че са те. Изглеждат по друг начин, за минути минават и са винаги подредени като верига“, посочва пилотът.

НЛО-то е на височина около 11 хиляди метра.

Тоест няма начин да е дрон. Ако сте били около американската военна база във Висбаден, може би, имало някакъв шанс да е някаква тяхна нова летяща машина, обяснява човек в коментарите.

Възможно е да е изпитателен секретен апарат. Възможно е да е действително НЛО. Възможно е всичко буквално. Няма как да сме сами във вселената. Чисто математически не е възможно.

Бакалов обяснява, че НЛО не означава задължително извънземни.

Не са и Персеидите.

Кадрите са от 27 август над Испания, а Персеидите се виждаха около 12 август.

Обектите се виждаха дълго време и изглеждаха, че не си променят позицията, посочи пилотът.

 

Той опроверга и вариантът това да е отражение на стъклото.

„Сложихме карти под стъклото за да няма отражения.“, обясни той.

Преди около 30 години (бях втори или трети клас) на път през Средна гора с баща ми с автомобил видяхме абсолютно същото нещо. Спирахме няколко пъти да го наблюдаваме и след толкова години още нямам отговор какво може да е било. Факт е че за първи път виждам това нещо отново след толкова години… следя с интерес дали ще се намери логичен отговор! Зяпнах когато видях видеото ти!, посочва друг човек.

„Миналата седмица към 2ч излязох на терасата и в небето имаше абсолютно същите светещи и угасващи обекти.

Около 20 мин интересно беше да ги наблюдавам.“, посочва друг участник в дискусията.

Бакалов посочва, че Земята не е плоска, за да стане ясно, че не вярва в конспирации, които напоследък заливат като зараза мрежата.

„

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Политолог: Борисов напомни кой е шефът – вдигна си цената
Next: Сестрата на Селин Дион проговори за ада и агонията, през които певицата преминава и няма спасение

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.