Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Български производители изкорениха доматите си заради ниските изкупни цени
  • Новини

Български производители изкорениха доматите си заради ниските изкупни цени

Иван Димитров Пешев януари 14, 2024
sdfvergrghfghfghfgh.jpg

Производители на оранжерийни домати не могат да покрият високите енергийни разходи за отопление. Ефектът – и тази зима българските домати не стигат до пазара.

 

Иван Кабуров има модерна оранжерия в Мало Конаре. Сега е пуста. Заради високите разходи за отопление изкоренил доматите, предава БНТ.

 

„Тук до 22 декември имаше растения до горе, можех да прибера до две китки, но ги унищожих, поради тази причина, че перфектно качество ги продавам на два лева, направете си сметка при вас в София и Пловдив на каква цена идват. Ако ми беше евтино горивото, аз щях да засадя на 1-5 февруари новата реколта, но сега няма да я засадя“, коментира Иван Кабуров, производител на оранжерийни домати.

 

Според министъра на земеделието производителите трябва да се сдружават както в Нидерландия, Франция и Испания. Кооперирането е единственият начин малките производители да са конкурентни на големите вериги. Кирил Вътев каза още, че данъчни поощрения под някаква форма ще изсветлят сектора.

 

„Примерно продаваш с ДДС за 1 лев на 1,20 – след време държавата ти връща ДДС-то и ти връща процент допълнително, за да те насърчи, ето ви една форма на данъчна регулация, а да раздаваме субсидия просто така, защото всички искаме да получаваме, трябва субсидията да дава резултат, трябва да има продукт на трапезата“, заяви министърът на земеделието и храните Кирил Вътев.

 

Проблем пред производителите е и трудният достъп до вода за поливане. Узаконяването на един сондаж струва около 5000 лева и отнема поне година време.

 

„Разбираме, че от МОСВ нормативната уредба е направена заради изчерпването на водните източници, но в крайна сметка земеделските производители не ползват минерална вода, трябва да има някакви облекчени режими, тъй като от това зависи и тяхното производство“, допълни Марин Генуров, Асоциация на оранжерийните производители.

 

„Този режим трябва да бъде не разрешителен, а задължителен – не може да си земеделски производител и държава да те спъва да получаваш вода за напояване“, каза още Кирил Вътев, министър на земеделието и храните.

 

И докато зеленчукопроизводителите се сблъскват с куп проблеми, пазарът ни е залят с вносни домати.

Наша проверка в Пловдив показа, че доматите се продават на цени от 6 до 8 лева килограма и са внос от Гърция. Български домати ще има най-рано през април.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Първият и единствен истински портрет на Исус! Вижте Божието лице и ще се заринете със здраве, късмет и пари
Next: Най-хубавата баница с готови кори – все едно е с домашни! Залейте я с това и ще се надуе до небето

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.