Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Български производители изкорениха доматите си заради ниските изкупни цени
  • Новини

Български производители изкорениха доматите си заради ниските изкупни цени

Иван Димитров Пешев януари 14, 2024
sdfvergrghfghfghfgh.jpg

Производители на оранжерийни домати не могат да покрият високите енергийни разходи за отопление. Ефектът – и тази зима българските домати не стигат до пазара.

 

Иван Кабуров има модерна оранжерия в Мало Конаре. Сега е пуста. Заради високите разходи за отопление изкоренил доматите, предава БНТ.

 

„Тук до 22 декември имаше растения до горе, можех да прибера до две китки, но ги унищожих, поради тази причина, че перфектно качество ги продавам на два лева, направете си сметка при вас в София и Пловдив на каква цена идват. Ако ми беше евтино горивото, аз щях да засадя на 1-5 февруари новата реколта, но сега няма да я засадя“, коментира Иван Кабуров, производител на оранжерийни домати.

 

Според министъра на земеделието производителите трябва да се сдружават както в Нидерландия, Франция и Испания. Кооперирането е единственият начин малките производители да са конкурентни на големите вериги. Кирил Вътев каза още, че данъчни поощрения под някаква форма ще изсветлят сектора.

 

„Примерно продаваш с ДДС за 1 лев на 1,20 – след време държавата ти връща ДДС-то и ти връща процент допълнително, за да те насърчи, ето ви една форма на данъчна регулация, а да раздаваме субсидия просто така, защото всички искаме да получаваме, трябва субсидията да дава резултат, трябва да има продукт на трапезата“, заяви министърът на земеделието и храните Кирил Вътев.

 

Проблем пред производителите е и трудният достъп до вода за поливане. Узаконяването на един сондаж струва около 5000 лева и отнема поне година време.

 

„Разбираме, че от МОСВ нормативната уредба е направена заради изчерпването на водните източници, но в крайна сметка земеделските производители не ползват минерална вода, трябва да има някакви облекчени режими, тъй като от това зависи и тяхното производство“, допълни Марин Генуров, Асоциация на оранжерийните производители.

 

„Този режим трябва да бъде не разрешителен, а задължителен – не може да си земеделски производител и държава да те спъва да получаваш вода за напояване“, каза още Кирил Вътев, министър на земеделието и храните.

 

И докато зеленчукопроизводителите се сблъскват с куп проблеми, пазарът ни е залят с вносни домати.

Наша проверка в Пловдив показа, че доматите се продават на цени от 6 до 8 лева килограма и са внос от Гърция. Български домати ще има най-рано през април.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Първият и единствен истински портрет на Исус! Вижте Божието лице и ще се заринете със здраве, късмет и пари
Next: Най-хубавата баница с готови кори – все едно е с домашни! Залейте я с това и ще се надуе до небето

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.