Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Български работодател търси много хора – дава средна заплата 2000+ лева, бонуси и безплатни почивки
  • Новини

Български работодател търси много хора – дава средна заплата 2000+ лева, бонуси и безплатни почивки

Иван Димитров Пешев февруари 28, 2023
bgastasrasdasdast.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Завод „Арсенал“ в Казанлък откри нов офис в центъра на Стара Загора. В него ще се приемат и обработват документи за работа. Ще се представят свободните позиции. Търсят се около две хиляди работници и специалисти за различни позиции.

Обещава се сигурна работа, защото дружеството вече има сключени договори за следващите две години. През настоящата година са вдигнати заплатите на работещите с 63%, което е три пъти над инфлацията.
От компанията разказват, че предлагат и много добри допълнителни придобивки за хората със специалности и висше образование.

От повече от десет години заводът е най-големият работодател в България. В момента предприятието дава работа на около 8000 души. През 2015 и 2016 година са стигали до 11 600. Целта в момента е да се стигне количество от 10-11 хиляди души.

Има огромно разнообразие от длъжности и професии в завода.

Има почти 700 различни професии, с около 48 варианта за работно време. Трудът е втора категория, което дава възможност за по-ранно пенсиониране.

Средната заплата в момента е около 2050 лева. Има бонусна система за постъпилите работници, според квалификацията и позицията. По системата новият работник получава между 1000 и 2000 лева допълнително – на два пъти след третия и шестия месец. Има още безплатен транспорт от доста места, а където няма се дават по 250 лева месечно за транспорт.

За една година се получават ваучери за храна на стойност 3000 лева – по 200 лева на месец и по още 200 за Коледа, Великден и празника на дружеството.
Осигурява се безплатна почивка в хотелски комплекс „Арсенал“ в Несебър, от която се възползват около 2600 души на година.

Освен това предприятието разполага с медицинско обслужване, бърза помощ, пожарна, детска градина, спортен отбор – всички са безплатни за служителите.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Яна Маринова неузнаваема възхити България в Капките с Васко Жабата
Next: Шест месеца мълчах, но вече не се издържа. Жал ми е не само за сина ми, но и за бъдещите ми внуци

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.