Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Български шофьор каза колко плаща всеки българин, че не ни пускат в Шенген
  • Новини

Български шофьор каза колко плаща всеки българин, че не ни пускат в Шенген

Иван Димитров Пешев януари 1, 2024
asgfdsgfdgdfvdsfvdf.png

Международни шофьори разказват пред bTV Новините какво означава за работата им чакането по сухоземните шенгенски граници.

От 11 години Цветан Тодоров е международен шофьор. По пътищата на Европа трябва да се бори с крадци на гориво, с джебчии и да превъзмогва ужасяващи битови условия, докато чака да премине шенгенските граници. Понякога чакането отнема цяла седмица.

 

„Изключително много напрежение, нерви, включително липса на паркинги, тоалетни, бани“, казва Цветан.

За бизнеса шенгенските сухоземни граници означават осем пъти по-високи ежедневни разходи за камион от тези на колегите им в Европа.

„Например, един курс Русе – Букурещ, който е 70 км, ако ние сме в Шенген, ще правим по два курса на ден. В момента се прави за 4 дни. При ставка 300 евро струва един камион на ден на един превозвач. Нали се сещате, че този транспорт отива на 1200 евро“, обясни Илиян Филипов, собственик на компания за международни превози.

Повишените транспортни разходи се калкулират в стоките по нашите магазини.

„България и Румъния сме с едни от най-високите цени и на храни, и на дрехи, и на всичко“, допълва Филипов.

Докато България е извън сухоземния Шенген, ще продължим да плащаме най-скъпите хранителни стоки в Европа нищо, че сме най-бедни.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: В понеделник се спазват куп обичаи за блага година, трапезата не минава без…
Next: Почна се! Нов силен трус удари Япония, разрушения и ранени

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.