Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Българското кино загуби голямо име: Почина актрисата Златина Дончева-Джамбазова
  • Новини

Българското кино загуби голямо име: Почина актрисата Златина Дончева-Джамбазова

Иван Димитров Пешев февруари 20, 2024
asdcdsfvkdfskbgfkb.png

На 18 февруари ни е напуснала актрисата Златина Дончева-Джамбазова, съобщиха от Съюза на артистите в България.

Родена е в град Трявна на 13 септември 1932 г. През 1951 г. завършва ДВТУ (Днес НАТФИЗ) със специалност актьорско майсторство в класа на професор Боян Дановски.

Преди завършването си започва работа в Драматичен театър „Стефан Киров“ Сливен (1955-1956), а след него се премества в Сатиричен театър „Алеко Константинов“ (от 1957).

По-известните ѝ роли са в „Години на странстване“ (Алексей Арбузов) – Нина, „Иванко“ (Марин Друмев) – Мария, „Комедия от грешки“ (Уилям Шекспир) – Лучиана, „Д-р“ (Бранислав Нушич) – г-жа Драга,, „Енергични хора“ (1976) (Василий Шукшин) и др.

А в Телевизионния театър играе в „Професия за ангели“ (1977) Драгомир Асенов, „Ловчанският владика“ (1975) от Теодосий Икономов – мюзикъл, „Опечалената фамилия“ (1971) от Бранислав Нушич, „Големият и Малкият Клаус“ (1971) от Ханс Кристиан Андерсен – мюзикъл, „Черната стрела“ (1974) от Йордан Добрев, „Амброзио убива времето“ (1966), мюзикъле „Чичовци“ (1963) от Иван Вазов и др.

Играе във филмите: „Адио, Рио“, „С деца на море 2“, „Селянинът с колелото“, сериалите „Капитан Петко войвода“, „Дом за нашите деца“ и много други.

Златина Дончева беше съпруга на актьора Иван Джамбазов, а синът им Ивайло Джамбазов беше известен режисьор.

Поклонението ще се състои на 21 февруари (сряда) от 11.30 ч. в Православния храм „Успение Богородично“ на Централни софийски гробища.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Йосиф Сърчаджиев потъна в скръб, почина съпругата му
Next: Българи полудяха по гръцки пазар в неделя – 10 евро дънки, сирене – 5,90, хапване за двама с вино – 25 евро

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.