Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Българско чудо! Наши лекари спасиха от парализа дете, неуспешно оперирано в чужбина!
  • Новини

Българско чудо! Наши лекари спасиха от парализа дете, неуспешно оперирано в чужбина!

Иван Димитров Пешев април 28, 2023
asyasiyaskdoasidaskdas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Екип на клиниката по ортопедия в болница „Токуда“ спаси от парализа дете, което е било неправилно лекувано в чужбина. Консултация с гостуващи у нас специалисти изпраща момичето за операции зад граница, които утежняват състоянието му.

Здравословните проблеми на Лора започват едва на 4 г., когато претърпява сърдечна операция. Въпреки нейния успех, тежките битки по пътя ѝ продължават.

Детето страда от рядък генетичен синдром (Синдром на Коен). На 9-годишна възраст, заради нестабилност в походката и тежко гръбначно изкривяване, семейството на момичето е посъветвано от рехабилитатор да направи консултация със специалист от чужбина.

Без да бъдат направени образни изследвания, гостуващите лекари правят преценка, че детето страда от сколиоза и двустранни бедрени луксации.

Предлагат на родителите му да му бъдат извършени операции на гръбнака и тазобедрените стави в рамките на една хоспитализация, за което предоставят оферта за лечение в чужбина.
Семейството, търсейки най-доброто за своето дете, решава да им се довери и събира с цената на много усилия необходимите за комбинираното хирургично лечение средства.

Хирурзите извършват оперативната интервенция на гръбнака, а седмица по-късно детето е подложено и на операция на тазобедрените стави. След повторната хирургична намеса детето е в инвалидна количка, изпитва силни болки в гърба и има подутина в същата област.

Семейството започва да търси варианти за консултиране с друг специалист.

След дълго проучване родителите на Лора се насочват към проф. Васил Яблански, началник на Клиника по ортопедия и травматология в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда и неговия екип.

След преглед и образни изследвания става ясно, че имплантираната система е счупена. Освен силната болка, която детето изпитва, съществуват рискове от настъпване на редица усложнения като – парализа, несрастване на костта, прогресия на гръбначната деформация, инфекции и др. Това налага системата да бъде сменена в много кратки срокове.

Българските лекари изготвят необходимите документи на Лора, за да кандидатства за одобрение от НЗОК и покриване на разходите по предстоящата операция.

Проф. Яблански и неговият екип сменят счупения имплант и успяват да укрепят гръбнака на детето, така че да може да зарасне правилно. Междувременно установяват, че са разместени и имплантираните в тазобедрените стави винтове, което също трябва да бъде коригирано

Два месеца след операцията на гръбнака, детето няма никакви оплаквания и се възстановява много добре от операцията. Скоро екипът ще може да се заеме и с тазобедрените стави, посочват от лечебното заведение.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ех, любов, любов! 65-годишен кмет се ожени за 16-годишната си приятелка, но това не е всичко
Next: Ето ги големите победители в Един за друг – разбра се кой грабва стоте бона

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.