Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Бързи рогчета от готови кори за 10 минути – още по-вкусни и сочни са, когато изстинат
  • Новини

Бързи рогчета от готови кори за 10 минути – още по-вкусни и сочни са, когато изстинат

Иван Димитров Пешев март 22, 2023
rgoasgoaskdiasdosa.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Лесни и бързи за приготвяне. Тези бързи рогчета от готови кори са чудесни за закуска, вечеря или за похапване по всяко време. Много са вкусни горещи, но и когато изстинат. Сочни са и на следващия ден. Ето какво ви трябва за бързите мини-банички :

Бързи мини-банички

Продукти:

500 г тънки кори за баница

250 г сирене

2 яйца

малко олио за сместа (ако е необходимо)

около 100 мл олио за пържене

Приготвяне:

В по-дълбока купа разбийте яйцата заедно със сиренето до получаване на пенлива, компактна смес. Ако не е достатъчно компактна и готова за намазване на корите, тогава добавете малко олио.

Отворете корите за баница върху работна повърхност и ги разрежете наполовина по дължина, за да се получат дълги правоъгълници. Намажете ги с горната смес по цялата повърхност, като оставите празни 2 см до ръба на кората, за да може да се сгъне, без да изтича плънката.

Прегънете краищата по дължина, за да не потече плънката, след което навийте кората на руло. Уверете се, че сте сгънали добре „баничката“, а междувременно налейте олиото в тиган с незалепващо покритие и го оставете да се загрее до умерена температура.

Запържете пуричките от двете страни за няколко минути, докато се зачервят хубаво. извадете ги в чиния, постлана с хартиени кърпи, за да поемат излишната мазнина. Сервирайте с кисело мляко или айран.

Ако не желаете да пържите баничките си в олио, постъпете по следния начин: намажете цялата кора със сместа, след което я навийте на руло (както е описано по-горе).

След това навийте рулото на охлювче. Подредете навитите банички върху намазнена тава. Намажете отгоре с останалата плънка.

Поставете ги в предварително загрята фурна на 200 градуса, докато добият приятен златист цвят. И така са вкусни, но моето семейство ги предпочита пържени в олио.

Да ви е сладко!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: След като 22-годишно момче било убито, скърбящото му куче не се отделило от гроба
Next: Крупие изуми Билалов: Идвам в Стани богат за 50 хиляди лева

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.