Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Бързи рогчета от готови кори за 10 минути – още по-вкусни и сочни са, когато изстинат
  • Новини

Бързи рогчета от готови кори за 10 минути – още по-вкусни и сочни са, когато изстинат

Иван Димитров Пешев март 22, 2023
rgoasgoaskdiasdosa.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Лесни и бързи за приготвяне. Тези бързи рогчета от готови кори са чудесни за закуска, вечеря или за похапване по всяко време. Много са вкусни горещи, но и когато изстинат. Сочни са и на следващия ден. Ето какво ви трябва за бързите мини-банички :

Бързи мини-банички

Продукти:

500 г тънки кори за баница

250 г сирене

2 яйца

малко олио за сместа (ако е необходимо)

около 100 мл олио за пържене

Приготвяне:

В по-дълбока купа разбийте яйцата заедно със сиренето до получаване на пенлива, компактна смес. Ако не е достатъчно компактна и готова за намазване на корите, тогава добавете малко олио.

Отворете корите за баница върху работна повърхност и ги разрежете наполовина по дължина, за да се получат дълги правоъгълници. Намажете ги с горната смес по цялата повърхност, като оставите празни 2 см до ръба на кората, за да може да се сгъне, без да изтича плънката.

Прегънете краищата по дължина, за да не потече плънката, след което навийте кората на руло. Уверете се, че сте сгънали добре „баничката“, а междувременно налейте олиото в тиган с незалепващо покритие и го оставете да се загрее до умерена температура.

Запържете пуричките от двете страни за няколко минути, докато се зачервят хубаво. извадете ги в чиния, постлана с хартиени кърпи, за да поемат излишната мазнина. Сервирайте с кисело мляко или айран.

Ако не желаете да пържите баничките си в олио, постъпете по следния начин: намажете цялата кора със сместа, след което я навийте на руло (както е описано по-горе).

След това навийте рулото на охлювче. Подредете навитите банички върху намазнена тава. Намажете отгоре с останалата плънка.

Поставете ги в предварително загрята фурна на 200 градуса, докато добият приятен златист цвят. И така са вкусни, но моето семейство ги предпочита пържени в олио.

Да ви е сладко!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: След като 22-годишно момче било убито, скърбящото му куче не се отделило от гроба
Next: Крупие изуми Билалов: Идвам в Стани богат за 50 хиляди лева

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.