Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Бяла жена роди бебе, но мъжът ѝ я хвана за гушата, а дни по-късно стана чудо
  • Новини

Бяла жена роди бебе, но мъжът ѝ я хвана за гушата, а дни по-късно стана чудо

Иван Димитров Пешев февруари 18, 2022
bqlajenaaata.jpg

Понякога законите на генетиката могат да останат загадка за учените. Има един милион случаи, когато родители с черен или бял цвят на кожата раждат дете с кожа с противоположен цвят. Това все пак се случва и е много трудно обяснимо.

Тогава започват и типичните обвинения към майката – тя е изневерила на съпруга си с друг.

Понякога обаче това не лежи в основата и е ред да се извадят много по-различни теории за случилото се.

Един от случаите, който доби особено голяма популярност е станал през 1955 година в Южна Африка. Това е случаят на бели заселници от Холандия – Сузи Лаинг и Ейбрахам Лаинг. На двамата им се ражда тъмнокожа дъщеричка на име Сандра.

Родителите бяха шокирани, когато видели бебето за първи път. Семейството вече имаше две момчета, които били абсолютно бели.

В онези дни генетичните тестове все още не са правени, но те отчаяно опитват да установят връзката между бащата и дъщерята чрез кръвни тестове.

В началото Ейбрахам сериозно се съмнявал, че жена му му е изневерила и е предала любовта им. По-късно обаче се оказало, че той има чернокож сред предцитеси. Въпреки че са минали много години, то фенотипът се появява след много години.

Изследванията показват, че този човек е живял през 18 век. Вероятно е имал връзка с чернокожа жена, която е оставила този отпечатък на родословното му дърво, който пък е дал отражението си 200 години по-късно.

undefined
Тогава настанали трудни времена за семейството на малката Сандра. Съседите спрели да говорят с тях и дори не допускали семейството да отиде на църква или пък децата на училище. Детето преживяло страшни унижения.

За живота на Сандра са заснети два филма – единият е Skin (2008), а другият е документален – In search of Sandra Laing.

Обърнете внимание, че по-късно лекарите официално регистрират подобно явление – когато бяла двойка има черно дете. То е наречено атавизъм. Може да се случи само в един случай – ако някой от партньорите е имал тъмнокож прародител. /jenata.blitz.bg

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: 2-годишно момченце се удави в басейн на Свети Валентин, докато майка му и баща му купонясваха
Next: Момиче отиде на първа среща с мъж, но избяга веднага, щом видя какво има в колата му

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.