Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Бях в студиото на Стани богат, наше момче стигна до въпрос за 100 000 лева – знам кога ще излъчат епизода
  • Новини

Бях в студиото на Стани богат, наше момче стигна до въпрос за 100 000 лева – знам кога ще излъчат епизода

Иван Димитров Пешев март 10, 2023
stastastnasdiasdkas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Бивш кадър на “168 часа” стига до въпрос за 100 хил. лв. в играта “Стани богат”. Как отговаря на него и дали най-накрая ще има българин, спечелил популярната тв викторина, ще стане ясно след изборите на 2 април, когато Би Ти Ви ще излъчи епизода.

Един от последните въпроси, преди да стигне до финала, е свързан с известна статуя в Париж, пише сайтът “Площад Славейков”, който първи съобщи новината. Играчът бил сигурен в отговора, но все пак звъннал на сина си, ползвайки един от жокерите. Друг от последните въпроси бил за Данте.

Участникът се пенсионира преди 4 години от БНР, където работи в последните 20 г. от професионалната си кариера. В националното радио също е на ръководна позиция. Преди БНР той е работил във в. “Земеделско знаме”, за кратко в “Континент” и на важен пост в “168 часа”.

С играта си, заснета преди дни, той става първият, стигнал до въпрос за 100 хил. лв., откакто “Стани богат” се излъчва по Би Ти Ви. Водещият Михаил Билалов също вижда такава игра за първи път.

В 22-годишната история на предаването това е едва третият участник, покорил дървото на въпросите. Предишните двама са по времето, когато Ники Кънчев води “Стани богат” по Нова тв.

Година след началото на играта – през 2002-а, Асен Ангелов отговаря правилно на въпроса за 100 хил. лв.: Коя година е било в Русия, когато през 1700 година се въвежда новото летоброене? Отговорът е 7213 година. Той обаче връща парите, тъй като е баща на Искра Ангелова, тогава водеща в Нова тв, а според правилата на играта служители в медията и техни роднини не могат да участват.

През 2011 г. до голямата сума стига и бизнесменът Дилян Павлов. Въпросът за 100 хил. лв., на който той не успява да отговори, е: Кой актьор участва като китарист в една песен от албума Be Here Now на “Оейзис”? Верният отговор е “Джони Деп”.

Автор: „24 часа“

–

Под въпросната публикация коментира и статист, който е бил в публиката. Качваме думите му, които развълнуваха:

„Бях в залата, случи се. Много начетен човек успя и стигна до въпрос за 100 000 лева. Ще излъчат епизода в началото на април месец. Нямам право да казвам повече.“, пише Йоан Йорданов.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Лична лекарка поиска такса за записване на час за 9-месечно бебе: Така съм преценила!
Next: Скръбна вест! Почина български световноизвестен учен – акад. Мария Балтаджиева

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.