Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Бях изписана от онкологичната клиника и изпратена да умра вкъщи, но с помощта на стара рецепта се изправих на крака
  • Новини

Бях изписана от онкологичната клиника и изпратена да умра вкъщи, но с помощта на стара рецепта се изправих на крака

Иван Димитров Пешев юли 1, 2022
onknonlklicik.jpg

Една много приятна, енергична възрастна жена разказва:

„… През 1985 г., след две операции, бях изписана от онкологичната клиника и изпратена да умра вкъщи, като ми даваха още 10 дни живот.“ Вкъщи лежах на легло в продължение на два дни, когато си спомних, че имам рецепта за лечение на цялото тяло, където основният компонент е алое.

Листът с описанието беше някъде из бумагите ми и не успях да го открия, тогава започнах да го приготвям по памет. Откъснах всичките листа на две 4-5 годишни растения, измих ги, избърсах ги, изрязах острите ръбове и ги прекарах през месомелачката. Оказа се 2 литра с целулозата.

Взех 3 килограма чист мед и две бутилки вино Кагор. Всичко това се излива в чист емайлиран съд, разбърква се. Достатъчно количество за два трилитрови буркана. Плътно се затваря, лекарството беше обвито в черен плат и поставено в мазето върху цимент. След 10 дни извадих единия буркан, разтърсих го добре и пресипах в бутилка, след което започнах да пия по 1 супена лъжица три пъти на ден, един час преди хранене.

Държах бутилките в хладилника, като ги бях отново обвила в черно. В продължение на дълго време вземах това лекарство, а през октомври отидох на консултация.

Тогава разбрах какво ми бяха казали лекарите. Имаше заключение от онкологичната клиника, подписано от нейния директор. Той беше потвърдил диагнозата „рак на маточната шийка в етап на гангренозно разпадане на тъканите“, когато бях изписана като неизлечима, но при изследване през есента, аз бях напълно здрава и наддала тегло 22 кг.

После описах метода на лечение, който прилагах с някои усъвършенствания:

Не поливайте алоето 5 дни преди да го нарежете. Виното да е червено, 16-18 градуса или портвайн (0,5 л). Сместа се настоява в продължение на 5 дни. Взимайте по 1 ч.л. първите пет дни, след това – 1 супена лъжица най-малко 2-3 седмици, но желаният курс е 1,5 – 2 месеца.

Важно е от първите дни пациентът да има апетит. Същата смес в същата дозировка се препоръчва за лечението на белодробна туберкулоза, стомашни язви, както и психични разстройства, хронични заболявания на кръвта, заболявания при жените, парализа и главоболие.

Методът е универсален в борбата срещу хронични и остри заболявания на стомаха, черния дроб, червата, сърцето. И не само лечебно, но и превантивно. За превенция, достатъчно алое – 350 г, мед – 600 г, вино – 350 г.

На всеки пет години, откакто се излекувах, правя такава тинктура за превенция. Аз съм вече на 78 години, но не бързам да умра. Събирам различни лечебни билки, пия чай от тях, правя упражнения сутрин по 40 минути / Ко4.бг

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: От 25 години отшелник живее в пещера с кучето си. Всеки, който влезе там, остава без думи
Next: Пенсионерите родени след 1950 година ликуват, отпускат нови бонуси за вас

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.