Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Бях на санаториум за дисковата херния и там една баба ми каза тази чудна рецепта, за която е нужен малко чесън
  • Новини

Бях на санаториум за дисковата херния и там една баба ми каза тази чудна рецепта, за която е нужен малко чесън

Иван Димитров Пешев юни 5, 2023
sfastiiitasktkaskdas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Павел баня е град, който се намира в Южна България в област Стара Загора. Градът, който е национален балнеоложки център, е широко известен с лечебните си минерални води.
От седемте естествени сондажни източника бликат минерални води с температура от 50 до 61 градуса.

Един от проблемите, които хората лекуват в Павел баня, е дискова херния.
Това е разместването на деформиран междупрешленен диск.

Индикатор за такава херния са повтарящи се болки в тялото, най-вече в областта на кръста.

 

При такива болки трябва да се вземат веднага мерки, защото заболяването води до други сериозни усложнения – затруднява се функционирането на сърцето, може да се появят болести като гастрит, ишиас, хроничен бронхит, нарушава се също кръвообращението на мозъка, което пък допринася за развитието на инсулт.

 

Ето обаче една рецепта от народната медицина, която също може да ви помогне – трябва да си направите компрес с чесън. За целта начукайте 300 грама обелен чесън и го поставете в стъклен буркан с винт. Сипете вътре 150 мл спирт (може също да използвате водка или домашна ракия).

Затворете с капачка и оставете сместа за 10 дни, като през това време разклащайте буркана. След това трябва да намажете болното място с лечебната отвара и да поставите върху него парче вълнен плат. След това увийте с шал, за да са загрее мястото и оставете през цялата нощ, докато спите.

 

Забележка: Тази статия е с изключително информационна цел. Преди да използвате каквито и да е средства от народната медицина, се консултирайте със своя лекар!

Ето и още няколко рецепти против дискова херния
Според най-прочутият ни билкар Петър Димков има три билки, които лекуват дисковата херния. Това са червеният кантарион, мумиото и шведската горчивка, пише nbox.bg.

Червен кантарион

Червеният кантарион расте предимно по сухи и тревисти места, както и из горските поляни в цялата страна. За прилагането срещу дискова херния се използват цъфтящите стръкове, които трябва да бъдат отрязани на около 15-20 см от върха. С приготвената от тях смес трябва да се налага кръста веднъж дневно, по възможност вечер преди лягане.

Мумио или илирийска смола

Мумиото е средство, известно като чудотворен балсам, придобит от скалите. „Сокът“ от векове е наричан „кръвта на планината“. Намирането му не е много лесно – в труднодостъпни за човека скали, в пещери и висящи висулки… Мумиото е билка, която се приема вътрешно и трябва да е прясно приготвено с различни сокове. В случая за дискова херния се ползва външно и под формата на компрес.

Шведска Горчивка

Шведската горчивка е може би най-полезната билка за компреси, защото има силно и трайно успокояващо действие. Тя се накисва в 700 грама ракия или спирт, след което трябва да престои на топло 14-20 дни. След 20 тия ден се прецежда и е сместа е готова за употреба.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Изпратих двете си деца да пазаруват със списък, бележката ме накара да подскоча
Next: Ако някой гурбетчия каже, че извън България му е по-добре, значи лъже

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.