Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Бях на санаториум за дисковата херния и там една баба ми каза тази чудна рецепта, за която е нужен малко чесън
  • Новини

Бях на санаториум за дисковата херния и там една баба ми каза тази чудна рецепта, за която е нужен малко чесън

Иван Димитров Пешев юни 5, 2023
sfastiiitasktkaskdas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Павел баня е град, който се намира в Южна България в област Стара Загора. Градът, който е национален балнеоложки център, е широко известен с лечебните си минерални води.
От седемте естествени сондажни източника бликат минерални води с температура от 50 до 61 градуса.

Един от проблемите, които хората лекуват в Павел баня, е дискова херния.
Това е разместването на деформиран междупрешленен диск.

Индикатор за такава херния са повтарящи се болки в тялото, най-вече в областта на кръста.

 

При такива болки трябва да се вземат веднага мерки, защото заболяването води до други сериозни усложнения – затруднява се функционирането на сърцето, може да се появят болести като гастрит, ишиас, хроничен бронхит, нарушава се също кръвообращението на мозъка, което пък допринася за развитието на инсулт.

 

Ето обаче една рецепта от народната медицина, която също може да ви помогне – трябва да си направите компрес с чесън. За целта начукайте 300 грама обелен чесън и го поставете в стъклен буркан с винт. Сипете вътре 150 мл спирт (може също да използвате водка или домашна ракия).

Затворете с капачка и оставете сместа за 10 дни, като през това време разклащайте буркана. След това трябва да намажете болното място с лечебната отвара и да поставите върху него парче вълнен плат. След това увийте с шал, за да са загрее мястото и оставете през цялата нощ, докато спите.

 

Забележка: Тази статия е с изключително информационна цел. Преди да използвате каквито и да е средства от народната медицина, се консултирайте със своя лекар!

Ето и още няколко рецепти против дискова херния
Според най-прочутият ни билкар Петър Димков има три билки, които лекуват дисковата херния. Това са червеният кантарион, мумиото и шведската горчивка, пише nbox.bg.

Червен кантарион

Червеният кантарион расте предимно по сухи и тревисти места, както и из горските поляни в цялата страна. За прилагането срещу дискова херния се използват цъфтящите стръкове, които трябва да бъдат отрязани на около 15-20 см от върха. С приготвената от тях смес трябва да се налага кръста веднъж дневно, по възможност вечер преди лягане.

Мумио или илирийска смола

Мумиото е средство, известно като чудотворен балсам, придобит от скалите. „Сокът“ от векове е наричан „кръвта на планината“. Намирането му не е много лесно – в труднодостъпни за човека скали, в пещери и висящи висулки… Мумиото е билка, която се приема вътрешно и трябва да е прясно приготвено с различни сокове. В случая за дискова херния се ползва външно и под формата на компрес.

Шведска Горчивка

Шведската горчивка е може би най-полезната билка за компреси, защото има силно и трайно успокояващо действие. Тя се накисва в 700 грама ракия или спирт, след което трябва да престои на топло 14-20 дни. След 20 тия ден се прецежда и е сместа е готова за употреба.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Изпратих двете си деца да пазаруват със списък, бележката ме накара да подскоча
Next: Ако някой гурбетчия каже, че извън България му е по-добре, значи лъже

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.