Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Бях се видяла в чудо от треволяци, но съседката ме спаси: Само с една лъжичка и сложих край
  • Новини

Бях се видяла в чудо от треволяци, но съседката ме спаси: Само с една лъжичка и сложих край

Иван Димитров Пешев юли 6, 2023
suuuirasirkqwkrqworias.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Уважаеми читателки, знаете, че трябва да плевите и прекопавате редовно любимата ви градинка, за да има достатъчно кислород в почвата, така необходим за нормалния растеж на зеленчуците, плодовете и, разбира се, на цветята, придаващи неустоим аромат и красота на всичко наоколо!

Плевенето е обаче, твърде досадна и изразходваща много време и усилия операция –
ако унищожавате плевелите ръчно, то трябва да правите това едва ли не всеки ден!

Разбира се, има и химически методи, които вършат работа, но – съгласете се – те не щадят природата…
Затова тук ще ви предложим да използвате някои естествени, евтини средства (7 на брой), с които може да се справяте с проблема.

Първо – готварска сол – разтваряте в 2 ч. чаши вряла вода 1 ч. чаша сол и заливате с разтвора около насажденията; не очаквайте да видите там в скоро време плевели, защото солта убива не само растенията, но и техните току що поникващи спори или коренчета. С една дума, привеждате почвата в стерилно състояние за един дълъг период от време!

Второ – сода за хляб (сода бикарбонат) – поръсвате с нея фугите между плочките и няма да виждате там паразитни растения!

Трето – оцет – използвате го в спрей-бутилка, но внимателно, защото киселинният му ефект може да порази не само плевелите, но и съседните на тях култивирани растения.

Четвърто – водка – вземате 30 мл от нея и ги смесвате с 4 – 5 капки течен сапун и 2 ч. чаши чешмяна вода; получената течност изливате в спрей-бутилка и напръсквате нежеланите растения, които са на сянка – така те изсъхват и лесно се отстраняват. Този способ е обаче неприложим за плевели, растящи на слънце.

Пето – мулчиране – процес, при който почвата се покрива със слой от подходящ материал, с което се предотвратява растежа на плевели – използвате или неорганични, или органични материали и по този начин блокирате достъпа на слънчева светлина в почвата, с което възпирате поникването на плевели в нея.

Шесто – сапунени хербициди – третирате с тях почвата през късната есен, което ще ви помогне да унищожите глухарчетата и другите широколистни (нетревни) плевели. Най добре е да смесвате настърган домакински сапун, готварска сол и оцет в равни пропорции, с което увеличавате ефективността на метода.

Седмо – царевично брашно – съдържащият се в него вид глутен (белтъчна субстанция) блокира поникването на растения от семена
; ето защо, ръсите с брашното почвата, но да е някъде около средата на лятото, когато спорите на култивираните растения вече са се развили и по-нататъшният им растеж не зависи от глутеновото присъствие в почвата. Използвайте тези 7 евтини и лесноприложими средства, за да се справяте ефективно с плевелите. Така, вашата градина ще бъде винаги чиста и подредена! Успех!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Този човек няма пари да си позволи басейн: Това, което той направи в задния двор е впечатляващо
Next: Забива 6 дървени греди в двора: Когато видите крайния резултат, ще искате и вие

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.