Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Бях убита. Но се явих в съня на сестра ми и й разказах всичко
  • Новини

Бях убита. Но се явих в съня на сестра ми и й разказах всичко

Иван Димитров Пешев февруари 4, 2023
spxasifkasodask.png

През целия си живот нетърпеливо търсим потвърждение за живота на душата след смъртта. Копнеем за това знание, търсим всякаква информация, чакаме с надежда знаците, които ни дават онези, които са отишли ​​в другия свят.

Но понякога тези знаци или пророчески сънища са толкова надеждни, че няма съмнение. Душите са живи!

Днешната история е за това как душата на мъртва жена разкрива тайната на смъртта й, явявайки се в съня на сестра си.

Тази ужасна трагедия сполетяла малък град – млада жена скочила от балкона на собствения си апартамент. И починала на място. Полицията, започнала разследване на смъртта, заключила, че в случая няма престъпление.

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Следователят просто решил, че жената сама е посегнала на живота си. Скорошен развод, проблеми в работата, самота – всичко говорело, че официалната версия е вярна. Разпитът на съседите не донесъл нищо – не видели никого в този ден.

Сестрата на загиналата, майка й, колегите, приятелите – никой не можел да повярва, че тази мила, чувствителна, много весела жена може да направи това с живота си. Тя имала толкова много планове, стремежи, толкова много обичала живота!

Близките единодушно заявили, че е извършено убийство, че трябва да се търси виновникът за тази нелепа смърт. Но всичко останало както преди. Никой не търсил извършителя.

Сестрата на починалата, с която били много близки, започнала собствено разследване. И при по-внимателно разглеждане на апартамента разбрала, че някой наистина е идвал при сестра й в онзи злополучен ден.

Просто я измъчвала мисълта, че престъпникът, отнел живота на най-скъпия и най-близки я й човек на земята, се разхожда на свобода – яде, пие, забавлява се, диша въздух, а любимата й сестра лежи във влажната земя.

Това продължило няколко месеца. И тогава един ден сестрата на починалата я видяла насън. Тук трябва да се каже, че преди това тя изобщо не я била сънувала – колкото и да я питала, колкото и да я убеждавала, обръщайки се със сълзи към портрета на сестра си.

А изведнъж я сънувала. Усмихната, тя прегърнала силно сестра си и й казала следното:

– Виждам как се мъчиш. Знам, че не вярваш, че съм го направил сама. Права си! Не можех да го направя! Ще ти кажа името на убиеца. Максим го направи. Той дойде и ме уби, защото не исках да живея повече с него, не бях съгласна да го търпя. Избута ме от балкона. Моята смърт е на неговата съвест. Потърси шала му. Той е в апартамента. Сбогом. Обичам ви всички.

Събуждайки се, сестрата си спомнила този сън до най-малкия детайл. Всяка дума се запечатала

– Максим! Бившият съпруг на сестра й. Така си и мислех. Никога не преодоля развода. Безпътен безделник, прахосник… а сега и убиец. Какъв ужас!

Жената веднага отишла в апартамента на сестра си и започнала щателна проверка. Трябвало да намери доказателства, за да възобнови делото за убийството.

И тя намерила шала на Максим. Лек копринен шал, който той хвърли зад дивана в битката със сестра си и не могъл да го открие по-късно.

Зловещите подробности се разкрили след ареста на бившия й съпруг. Той признал, че много искал да се помирят и да заживеят отново заедно. Но когато получил рязък отказ, в разгара на кавгата, той се опитал да удуши бившата си жена с този злополучен шал. И когато не му се получило и жената, изтичала на балкона, за да повика помощ, я бутнал.

Следователят казал на жената, че върху шала са открити частици от епитела на мъртвата сестра. И именно този факт станал причина за възобновяване на наказателното дело и задържането на убиеца.

Има много истории, в които починали насън предоставят важна информация. Можете да мислите за тях като за съвпадения. Можете напълно да пренебрегнете тези факти.ю

А можете и да повярвате, че всичко на този свят не е просто така. И душите на нашите близки след смъртта все още имат поне някаква връзка с нас. А това означава, че няма смърт!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Кипърски кюфтета: Приятелката ми даде тайната рецепта – с 250 гр.кайма храни 4 гърла!
Next: Гладували ли сме по времето на соца? Шокираща изповед на една 60-годишна жена

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.