Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Вадете бурканите, сега ще ви кажа какво ще стане с парите ви за втората пенсия, обяви експерт
  • Новини

Вадете бурканите, сега ще ви кажа какво ще стане с парите ви за втората пенсия, обяви експерт

Иван Димитров Пешев юли 29, 2023
gwbeberbew.png

Идеите на Асен Василев за пенсиите са тема номер 1 напоследък. Но проблемите са много.

Допълнителното задължително пенсионно осигуряване (ДЗПО) е вторият стълб на пенсионната система. Целта е да се увеличат доходите на хората. Става ясно, че така рекламирания стълб ще носи доходност, не се осъществява.

Успокоението от бившият социален министър Христина Христова по Нова тв е за това, че поне няма да изгубим парите, които сме внесли досега.

Хората няма как да загубят стойността на сумите, които са внесли за пенсия, въпреки отрицателната доходност. Номинално парите не се губят, има резервен фонд. Идеята на сумите в т.нар. втори стълб на пенсионния фонд е да се увеличат парите на хората.

Тази идея засега не работи.

Простичко казано, това са едни пари, които се удържат от хората в рамките на 5%, пенсионните фондове разполагат с тях до момента на пенсионирането ни, но излиза че не само не носят доходност, а едва бихме могли да си ги получим след пенсиониране.

Същият ефект биха имали, ако стояха по бурканите в килерите на хората.

Това излиза поредната провалена „идея“ с мисъл за хората според обясненията на Христова.

Нещо повече, сумите натрупани до момента на пенсиониране са достатъчно малки за да се вземат накуп още когато хората получат възможност за това.

Според данните досега огромното мнозинство от първите пенсионери от втория стълб са получили разсрочено плащане, което дори не се нарича „пенсия“.

Това са 1863 души, които са взели средно по 284 лв. на месец при разрешени от закона максимум към онзи момент 300 лв.

Какво ще се случи с парите за втора пенсияОгромното мнозинство от хората – 1668 души, са сключили договор за разсрочено плащане на натрупаната по партидата сума до 3 години. Това означава, че те са пожелали да получат пенсионните си спестявания максимално бързо.

За периода след 3-ата година до края на живота си (при среден период на получаване на пенсия 17-18 години ) тези хора няма да получават нищо от втория стълб.

От първия (тоест от НОИ) ще получават с 9-10% по-ниска пенсия от тази, която биха взимали, ако бяха прехвърлили партидата си в държавното осигуряване.

Излиза, че тази схема дори ощетява хората вместо да носи каквито и да било дивиденти.

Никой няма избор дали да внася или не, задължително е.

Така че много млади хора са прави затова, че им се пилеят парите и не се инвестират.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Момичето изчезнало по време на полет, скоро горката майка разбрала истината
Next: Българи от САЩ: Няма да мълчим, отваряме ви очите за Пламен и пържолите по 500 лева

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.