Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Вадете печките! Проф. Рачев съобщи кога пада първият сняг
  • Новини

Вадете печките! Проф. Рачев съобщи кога пада първият сняг

Иван Димитров Пешев септември 18, 2022
epapaspcaskkhash.jpg

Затваряме лятото, това заяви по bTV климатологът проф. Георги Рачев, като заяви, че след това без резки промени ще започне есенно време.

Нещо повече – който иска да види първия сняг за годината, може да се качи във вторник на връх Мусала, заяви синоптикът.

Проф. Рачев каза също, че в цяла Европа ще има захлаждане и сериозно падане на сутрешните температури. Той предрече, че това ще е първи тест за енергийната система на Европа, защото ще се налага сутрин да се включва електрическа печка.

Морето се държи, коментира още професорът и добави, че времето по крайбрежието остава топло, но с много силен вятър. Той подчерта, че тези, които сега са на морето, не са сбъркали, защо следваща седмица там ще остане топло.

Не изпускай тези оферти:

Времето ще е ветровито. Със запад-северозападен вятър ще нахлува значително по-студен въздух. Вятърът в повечето райони ще е силен, на места в Северна България – временно бурен. Облачността ще е променлива, сутринта на отделни места с превалявания от дъжд, а през деня често ще намалява до слънчево. Максималните температури ще са предимно между 18 и 23, в София – около 17 градуса.

По Черноморието облачността ще е променлива. Сутринта на отделни места ще превали слаб дъжд. Ще духа силен, по северното крайбрежие временно бурен запад-северозападен вятър. Максималните температури ще са 20-24 градуса. Температурата на морската вода е 22-24 градуса. Вълнението на морето ще е 2-3 бала.

В планините облачността ще е променлива и на отделни места преди обяд ще превали. Ще духа умерен и силен запад-северозападен вятър. Ще застудее. Максималната температура на 1200 метра ще е около 12, на 2000 метра – около 4 градуса, но след обяд бързо ще се понижават.

През нощта срещу понеделник вятърът ще отслабне. В понеделник денят ще започне със слънчево, но доста хладно време, дневните температури слабо ще се повишат. По-късно след обяд от северозапад облачността ще се увеличи, а вятърът отново ще се усили.

През нощта срещу вторник ще бъде ветровито; над Северна България от запад на изток ще има по-значителни увеличения на облачността, на места и валежи. Във вторник облачността ще е променлива, почти без валежи; ще духа предимно умерен северозападен вятър и ще нахлуе още една порция хладен въздух.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Морето се отдръпна с 5 метра във Варна. Образува се Остров
Next: Божият гняв се изсипа в неделния ден: Оглушителен тътен, 7.2 по Рихтер!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.