Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Важен е детайлът – поръси със сол на прага, изречи 1 дума и всичко в живота ти ще се промени
  • Новини

Важен е детайлът – поръси със сол на прага, изречи 1 дума и всичко в живота ти ще се промени

Иван Димитров Пешев януари 13, 2024
asdfasgssdfgsdgdfg.png

Този древен ритуал за бързо получаване на много пари и сбъдване на желания винаги работи за онези, които могат правилно да го изпълнят.

Ритуалът може да се предаде, така че можете спокойно да го споделите с тези, които ще имат нужда от него.

Ще ти трябва:

-чаша сол /обикновена едра каменна сол/
-метла и кофа за боклук /за предпочитане не пластмасови, а от естествени материали/

Можете да направите метла за ритуала от клони или твърда трева, сухи цветя, а вместо кофичка да вземете тънка дървена дъска или хартия /има ефектен опит/

Изпълнявате ритуала във всеки ден и по всяко време. Ако вече е тъмно, не с изкуствена светлина, то следва да запалете свещ /или няколко/

ВАЖНО!
Можете да извършите ритуала на всяка врата на вашия дом! / Ще пиша веднага – да, можете да извършите ритуал в жилище под наем/

Най-важното е да застанете на входа на стаята, с лице към вътрешността на стаята/стаята, апартамента, къщата/ и отсреща/или вдясно от вас/има прозорец.

Заставате на прага с лице към вратата и отваряте вратата. Не прекрачвайте прага!

Вземете щипка сол и я поръсете на прага, кажете думите:

„НАКРАТКО НАМАЗВАМ СЪС СОЛ – ВИКАМ ПАРИ В КЪЩАТА!“
Трябва да поръсите три щипки и кажете думите три пъти за всяка щипка.
След това прекрачвате прага и се обръщате с гръб към стаята, а с лице към отворената врата.

Поръсете три щипки сол на прага и кажете за всяка:
СОЛ НА ПРАГА – ПАРИ В КЪЩАТА!
СИПЯ СОЛ НА ПРАГА!
КАКВОТО ИСКАМ, ВИНАГИ ПОЛУЧАВАМ!
След това се отдалечавате малко от прага в стаята и започвате да метете солта от прага и да я метете върху лъжичката.
Съберете сол на лъжица и кажете една ритуална дума!

След това отворете прозореца и изхвърлете солта през прозореца във вятъра. И кажете ритуалната дума три пъти! Затворете прозореца, излезте от стаята и затворете вратата.

ВАЖНО!
Използвайте метлата и кофата за смет по предназначение. Ритуалът може да се повтаря всеки месец!

И ТОВА Е ДУМАТА, КОЯТО Е ВАЖНО ДА КАЖЕТЕ ПО ВРЕМЕ НА РИТУАЛА.

Напишете я в коментарите или просто напишете думи на благодарност, ритуалите винаги се дават като подарък за благодарност.

И ЗАПОМНЕТЕ! – предавайте ритуала само като вземете някакъв подарък на благодарност!

Това е важно за ефективността на ритуала и скоростта на получаване на резултати.
Понякога това, което получавате надхвърля многократно очакванията ви!- такава е силата на благодарността!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Гордост за БЪЛГАРИЯ! Млада земеделка, достойна за МИС с две висши образования стопанисва 5500 дка
Next: Живот, изпълнен с щастие, след 10 януари 2024 г. за 4 зодии

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.