Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Важен е детайлът – поръси със сол на прага, изречи 1 дума и всичко в живота ти ще се промени
  • Новини

Важен е детайлът – поръси със сол на прага, изречи 1 дума и всичко в живота ти ще се промени

Иван Димитров Пешев януари 13, 2024
asdfasgssdfgsdgdfg.png

Този древен ритуал за бързо получаване на много пари и сбъдване на желания винаги работи за онези, които могат правилно да го изпълнят.

Ритуалът може да се предаде, така че можете спокойно да го споделите с тези, които ще имат нужда от него.

Ще ти трябва:

-чаша сол /обикновена едра каменна сол/
-метла и кофа за боклук /за предпочитане не пластмасови, а от естествени материали/

Можете да направите метла за ритуала от клони или твърда трева, сухи цветя, а вместо кофичка да вземете тънка дървена дъска или хартия /има ефектен опит/

Изпълнявате ритуала във всеки ден и по всяко време. Ако вече е тъмно, не с изкуствена светлина, то следва да запалете свещ /или няколко/

ВАЖНО!
Можете да извършите ритуала на всяка врата на вашия дом! / Ще пиша веднага – да, можете да извършите ритуал в жилище под наем/

Най-важното е да застанете на входа на стаята, с лице към вътрешността на стаята/стаята, апартамента, къщата/ и отсреща/или вдясно от вас/има прозорец.

Заставате на прага с лице към вратата и отваряте вратата. Не прекрачвайте прага!

Вземете щипка сол и я поръсете на прага, кажете думите:

„НАКРАТКО НАМАЗВАМ СЪС СОЛ – ВИКАМ ПАРИ В КЪЩАТА!“
Трябва да поръсите три щипки и кажете думите три пъти за всяка щипка.
След това прекрачвате прага и се обръщате с гръб към стаята, а с лице към отворената врата.

Поръсете три щипки сол на прага и кажете за всяка:
СОЛ НА ПРАГА – ПАРИ В КЪЩАТА!
СИПЯ СОЛ НА ПРАГА!
КАКВОТО ИСКАМ, ВИНАГИ ПОЛУЧАВАМ!
След това се отдалечавате малко от прага в стаята и започвате да метете солта от прага и да я метете върху лъжичката.
Съберете сол на лъжица и кажете една ритуална дума!

След това отворете прозореца и изхвърлете солта през прозореца във вятъра. И кажете ритуалната дума три пъти! Затворете прозореца, излезте от стаята и затворете вратата.

ВАЖНО!
Използвайте метлата и кофата за смет по предназначение. Ритуалът може да се повтаря всеки месец!

И ТОВА Е ДУМАТА, КОЯТО Е ВАЖНО ДА КАЖЕТЕ ПО ВРЕМЕ НА РИТУАЛА.

Напишете я в коментарите или просто напишете думи на благодарност, ритуалите винаги се дават като подарък за благодарност.

И ЗАПОМНЕТЕ! – предавайте ритуала само като вземете някакъв подарък на благодарност!

Това е важно за ефективността на ритуала и скоростта на получаване на резултати.
Понякога това, което получавате надхвърля многократно очакванията ви!- такава е силата на благодарността!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Гордост за БЪЛГАРИЯ! Млада земеделка, достойна за МИС с две висши образования стопанисва 5500 дка
Next: Живот, изпълнен с щастие, след 10 януари 2024 г. за 4 зодии

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.